В рамките на четири часа Удо, “Palace” и “Anvil” сътвориха истински метален спектакъл пред 3000 фена в зала Универсиада - по време на който дадоха най-доброто от себе си. Турнето бе озаглавено "Завръщане към корените".

17 март, зала “Универсиада”, София. Удо Диркшнайдер, една от най-емблематичните фигури на световната метъл сцена, гостува в столицата ни с концерт, с който приключи определен етап от кариерата си. Разбира се, както нееднократно бе обявено става въпрос за “Последното “сбогом”!”, което Удо каза на “Accept” с настоящето си турне. Част от този тур стана и България, в която германските хеви метъл класици гостуваха в далечната 1993 г., като една от първите чужди групи въобще, посетили страната ни след началото на демокрацията. Удо Диркшнайдер и металните химни на “Accept” се превърнаха в определящи символи на свободата в онези години и сред онова поколение.

Като съпорт на Удо Диркшнайдер и групата му към шоуто се присъединиха германците “Palace” и канадските ветерани “Anvil”. В рамките на четири часа трите банди сътвориха истински метален спектакъл пред 3000 фена в зала “Универсиада”, по време на който дадоха най-доброто от себе си.

Началото бе поставено малко след 19:00 ч., когато на сцената излязоха “Palace”. Група с повече от две десетилетия зад гърба си, която се оказа перфектният избор за подгряваща банда на Негово величество Удо. “Palace” изпълниха стегнат половинчасов сет с композиции от албумите си, сред които се откроиха “Dark Prophecies”, “Between Heaven and Hell” и др. За съжаление, публиката на този етап от концерта бе още твърде малобройна и малко фенове успяха да оценят представянето на германците. Другият слаб момент бе, че във втората половина на сета звукът загуби от качеството си – проблем, който за щастие не се прояви при “Anvil” и Udo Dirkschneider. Гостуването в България бе второ за “Palace”, които вече веднъж бяха посетили страната ни като подгряваща банда на концерта на “Primal Fear” през 2012 г. Германците се оттеглиха и отстъпиха място на втората група за вечерта – “Anvil”.

Канадците от “Anvil” са известни с много силните си лайв изпълнения, често надминващи дори студийните им изяви. Шоуто им в столичната зала “Универсиада” не направи изключение и в продължение на час “Anvil” си спретнаха истински купон на сцената. Стилово канадците не се вписаха особено добре, тъй като музиката им е много далече от творчеството на “Accept”, но е факт, че фронтменът Стиви Кудлоу и компания се раздадоха на сцената. Кудлоу не пропусна да посвети парче в памет на своя добър приятел покойния Леми Килмистър от “Motorhead”. По време на представянето си Anvil” изпълниха някои от големите си хитове, като не пропуснаха да наблегнат и на по-нов материал от последните си няколко албума. Феновете имаха възможност да чуят хитове като “Badass Rock 'n' Roll”, “Free as the Wind”, “Swing Thing”, “Mеtal on Metаl” и мн. др. Също второ гостуване за “Anvil” след концерта им в България през 2005 г.

Около 21:30 ч. настъпи моментът на голямата развръзка! Ако някой от присъстващите няколко хиляди души в залата се е съмнявал, че на концерта ще чуе нещо друго освен чист и неподправен “Accept”, то всякакви съмнения бяха разсеяни през следващите 140 минути. Феновете получиха убийствен сет от цели 24 парчета на култовите германски хеви метъли. И то изпълнени от самия Удо Диркшнайдер – истинският глас на “Accept”, било и то за последен път. Адмирации към перфектния звук, който направи удоволствието пълно – рядко се случва по родните сцени да присъстваме на толкова професионално изпипано откъм техническо отношение шоу!

Началото на концерта бе повече от ударно – изстреляни като снаряди бяха спийд парчетата “Stаrlight”, “Living for Tonite” и “Flаsh Rockin' Man”. Стана ясно, че въпреки своите 63 години Удо Диркшнайдер е в страхотна форма и е готов да сложи подобаващ край на ерата “Accept”. Изключително силно впечатление направи начинът, по който се е съхранил гласът на Удо – изпятите от него песни звучаха по абсолютно същия начин, както вокалистът ги изпълняваше преди повече от 30 години – със същата дълбочина и агресия. Последва парчето “London Leatherboys” – песента, заради която през 1983 г. американски критици лепнаха етикет на “Accept”, че свирят “гей метал” и текстовете им са изпълнени с хомосексуален подтекст. Тогава Удо коментира в прословутия си лаконичен стил: “Американците обичат да се превземат! Ние просто свирим хеви и пеем каквото си искаме!”.

Последвалите два часа поднесоха един от най-великите концерти, които Удо Диркшнайдер е изнасял с “Accept” или собствената си банда “U.D.O.” на българска земя. Родните хедбенгъри пееха в едно с Удо култовите парчета “Princess of the Dawn”, “Restless and Wild”, “Son of a Bitch”, “Up to the Limit”. Фронтменът изпълни и прекрасната балада “Winterdreams”, в която отново пролича по какъв страхотен начин се е запазил гласът му. Удо обърна внимание и на по-малко популярни за живо изпъление парчета на “Accept” – “Monsterman”, “T.V. War”. Публиката заслужаваше най-доброто, като за последен път!

Кулминацията на концерта настъпи във финалната част с бисовете. Тук Удо беше запазил “най-сладкото” – парчетата, които навремето промениха статуса на “Accept” от “известни” на “велики”! Едни след други бяха изпълнени “Metal Heart”, “I'm a Rebel”, “Fast as a Shark”, “Balls to the Wаll”, “Burning”. Убийствен саунд, нажежена атмосфера, публиката искаше още и още! Краят на концерта също бе епичен – няколкоминутно стържене на китарите, съпроводено от хищническия крясък на Удо и бясно удряне на барабаните от сина му Свен Диркшнайдер.

Епично “Последно “сбогом”!” от Удо, който затвори страницата “Accept” завинаги! Разбира се, никой не вярва на това. Не и щом Роб Халфорд се завърна в “Judas Priest”, след като бе позорно изгонен заради простия факт, че е гей. Или след като Аксел Роуз и Слаш възкресиха “Guns’N’Roses” след 20-годишна вражда. Виждали сме какви ли не странни неща. И със сигурност не видяхме Удо да пее песни на “Accept” за последен път!