Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици. |
източник: Колибри
“Земята под нейните нозе”
Салман Рушди
552 стр.
прочетете откъс
Земята определено ще се разклати под краката на четящите шестия по хронология роман на Рушди, с който големият писател откровено намига на Орфей и Евридика. Тук обаче митът е разположен комфортно във високооктановия свят на световния рокендрол, а читателите скоро ще усетят, че този свят е паралелен на познатия ни. Защото Рушди прилага безпогрешно и с присъщата на стила му ерудирана изисканост споменатия вече магически реализъм, при това с едно интересно отклонение в градусите. Романът е забележителен със своята многопластовост, със сложната плетеница от хиндуистка и древногръцка митология, като задълбава в темата, която така вълнува автора: вината на човека пред земята, с която той си позволява престъпни волности. Тук ще срещнем също така познатата от други романи бомбайска тема, темата за двойниците и другото “аз”, размишления за бремето на славата, за съвременната музика, за живота, смъртта и контактите с отвъдния свят. Героите, двама влюбени, влюбени и в музиката, заминават от Индия първоначално за Англия, а оттам за Съединените щати, където постигат световна известност. Но в един момент земята буквално поглъща девойката, а младият мъж, превърнал се в Орфей, се отправя да търси своята Евридика.
Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман “Среднощни деца” (1981), за който е удостоен с наградата “Ман Букър” през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман “Сатанински строфи” предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.
Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са “Срам” (1983), “Последната въздишка на мавъра” (1995), “Земята под нейните нозе” (1999), “Ярост” (2001), “Шалимар клоунът” (2005), “Чародейката от Флоренция” (2008).
прочитания: 1630