 Шедьовър, поразителен роман, който обединява най-бурните човешки страсти и най-смъртоносни конфликти на нашето време. Автор е Салман Рушди, носител на Нобелова награда за литература. |
източник: ИнфоДАР
“Шалимар клоунът”
Салман Рушди
604 стр.
“Шалимар клоунът”
“Шалимар клоунът”
Салман Рушди
604 стр.
История за изгубения рай и четири човешки съдби. Известна с изключителната си красота насред Хималаите, областта Кашмир десетилетия наред е раздирана от брутални военни действия между индийската армия и мюсюлманските бунтовници.
Изгубената невинност на Кашмир е и погубената чистота на една младежка любов, подкрепена от общността въпреки религиозните различия в една съвременна история за Ромео и Жулиета. Личната драма на Шалимар клоуна и трагедията на Кашмир го атакуват почти едновременно и превръщат един благороден млад мъж в безскрупулен и жесток терорист. Една история за дълбока и фатална любов, унищожена от мимолетно плътско увлечение – драма, която ни пренася от Калифорния през Франция и Англия до Кашмир – един не толкова изгубен, колкото унищожен рай.
Шедьовър, поразителен роман, който обединява най-бурните човешки страсти и най-смъртоносните конфликти на нашето време.
Салман Рушди е роден в Мумбай (Бомбай) на 19 юни 1947 г. Носител на Нобелова награда за литература. През 1989 г., след излизането на “Сатанински строфи”, е издадена “фетва” за убийството му и писателят става обект на религиозно преследване. Заплашван със смърт, Рушди се превръща в символ на борбата срещу религиозния фанатизъм.
“Шалимар клоунът”Лос Анжелис, 1991 г. Бившият посланик на САЩ в Индия Максимилиан Офулс е смъртоносно наръган с нож пред дома на незаконородената си дъщеря, Индия. Извършителят на ужасното престъпление е кашмирският му шофьор, мистериозна фигура, която се нарича Шалимар клоунът. Връзките му с посланика се коренят дълбоко, дълбоко в миналото, когато Максимилиан е посланик в Индия и посещава прекрасната и колоритна област Кашмир. Той откъсва от Шалимар неговата любима и става смъртен враг на дотогава невинния и благороден младеж.
Убитият бивш американски посланик в Индия е герой от Съпротивата във Втората световна война, световноизвестен автор, икономически гений, знаменит любовнит, “летящ евреин”.
На пръв поглед убийството прилича на политическо покушение, но се оказва предизвикано от дълбоки личностни страсти. Историята на Макс, неговия убиец и дъщеря му – и една жена, която е свързващото звено между тримата.
Изгубеният земен рай Кашмир
Легендата за изгубения рай и отъждествяването му с Кашмир. Идеята кореспондира с въображаемия остров Шангри-Ла, въведен в литературата от Джеймс Хилтън в романа му “Изгубеният хоризонт” (“Lost Horizon”) – 1933 г.
Истинската страст на книгата “Шалимар клоунът” е разрушаването на изгубения рай Кашмир. Жителите на Кашмир живеят дълги години в разбирателство – докато религиозният фанатизъм и военните цели не слагат точка в това разбирателство.
Книгата е посветена на един от най-болезнените проблеми на нашето съвремие – съжителството на различни култури и вероизповедания на едно място. Разделени от религията, хората на Кашмир някога са живели заедно.
Изключително силна любовна история – Ромео и Жулиета, но в преобърнат вариант, пропита от политически и исторически паралели, “Шалимар клоунът” е дълбоко човешка история за живот, желания и кризи – отчаяната нужда на Индия Офулс да открие повече за истинската си майка
Типично в стила на Рушди – вълшебна приказка, в която може да се види бъдещето.
Трагедията на Индия
Отведена и отгледана във Великобритания от студената си и безчувствена мащеха, Пеги Роудс Офулс, Индия не знае истинския си произход до деня, в който на вратата на лондонския им дом не се появява шармантният и харизматичен Максимилиан Офулс – нейният баща, пазен в дълбока тайна до момента. Коренно различен от жената, която я е отгледала, Индия безрезервно се влюбва в своя родител. Възпитанието на Пеги Роудс, бившият разузнавач от Втората световна война – Сивия Плъх, оставя трайни отпечатъци върху съдбата на Индия, изпращайки я на ръба на самоунищожението, докато именно Макс Офулс не я спасява от падението й. Отвеждайки я със себе си в Лос Анджелис, той й предоставя луксозен и лъскав живот.
Станала свидетел на убийството на баща си в Лос Анжелис, когато е на 24-годишна възраст, и в опит да разнищи кървавото похищение, Индия се отправя към далечен Кашмир в опит да открие нещо повече за родната си майка. Индия Офулс се връща към корените си и става Кашмира Номан.
Трагедията на Макс Офулс
Когато зърва изкусителната танцьорка от малко кашмирско село Буни Каул Номан, посланикът на САЩ в Индия Максимилиан Офулс решава, че това е следващата му цел. Оцелял във Втората световна война, герой от Съпротивата, фалшификатор, икономист със световнопризнат авторитет, Максимилан Офулс е харизматична фигура, която получава всичко от живота. Отнемайки от един кашмирски мюсюлманин неговата любима, той се превръща в негов смъртен враг. Години по-късно Шалимар ще се добере до Щатите, за да възмезди както личната си трагедия, така и да изпълни терористична цел.
Трагедията на Буни Каул Номан
Трагедията на Буни Каул Номан Започнала да изпитва клаустрофобия в собствения си брак, младата танцьорка Буни Каул решава, че трябва да направи нещо с живота си. Невероятна възможност тя съзира в лицето на американския посланик Максимилиан Офулс. Буни Каул напуска голямата си любов и става държанка в Делхи. Съдбата й е предрешена, докато не ражда дъщеря на Макс Офулс. За бъде предотвратен скандалът, посланик Офулс е отзован. Дъщеричката му отпътува с новата си майка – съпругата на Макс, Пеги Роудс Офулс, за Лондон, където е отгледана в сурова и недружелюбна среда.
Единственото, което остава на Буни, е да се завърне в Кашмир. Отхвърлена от собствените си близки, тя се усамотява високо в планината, очаквайки смъртта – докато баща й и бащата на Шалимар не умрат, той няма да й посегне, но когато те вече не са на този свят, той ще я погуби. Съдба, подобна на тази на красивата робиня Анаркали, в която се влюбва синът на императора Салим. Анаркали е заровена жива в тухлена гробница заради забранената си любов през XVII-ти век. Любопитно е, че именно с танца на Анаркали Буни омайва посланика.
Буни Каул заменя чистотата на земния рай Кашмир с блясъка на Делхи и се отрича от собственото си дете, което един ден ще се завърне по стъпките й, за да открие собствения си произход.
Трагедията на Шалимар клоуна – Номан Номан
Как човешко същество може да се промени от нежен млад мъж в безскрупулен и жесток убиец. Шалимар клоунът се превръща в терорист, защото човешката му трагедия и трагедията на Кашмир го атакува и той се опитва да възстанови усещането си за мъжественост – затова посяга към оръжието, не само ислямистката доктрина е двигател на неговото решение.
В интервю за списание “Шпигел” Салман Рушди тълкува тероризма не като преследване на легитимни цели чрез някакъв вид нелегитимни средства. По неговите думи, към каквото и да се стремят убийците, създаването на един по-добър свят не е сред техните цели.
Единственият начин да се разбере защо някой решава да започне въоръжена борба е да се разглежда неговата личност. В случая с Шалимар, става въпрос за смесица от лични и политически причини. Хората сами са отговорни за своите действия, казва Рушди.
Награди:
- най-забележителна книга на годината на New York Times (2005) – New York Times Notable Books of the Year;
- номиниран за Whitbread Novel Award 2005;
- номиниран за Commonwealth Writers Prize (Eurasia Region, Best Book) 2006;
- номиниран за International IMPAC Dublin Literary Award 2007;
- Costa Book Awards;
- номиниран за Man Booker Prize.
Отзиви:
“Шалимар... драматично сливане на личното нещастие с политическо недоволство във взривоопасен и смъртоносен мотив”
The Independent
“Тази книга е литературна сензация”
Financial Times Magazine
“Рушди обединява чудесата от приказния свят с решителността на твърдия политически реализъм”
The Observer
“Най-доброто от Рушди след “Сатанински строфи”...”
Los Angeles Times
“Поразителна постижение на въображението”
The Guardian
“Кашмирският въпрос“
Вече 60 години продължава вечният въпрос между Индия и Пакистан за съдбата на Кашмир. При разделянето на Британска Индия през 1947 г. на две държави – Пакистан и днешната Индия – позицията на кашмирските мюсюлмани е останала неуредена. В основата на разделянето беше поставен религиозният принцип: териториите с преобладаващо мюсюлманско население бяха отделени в държавата Пакистан, а земите, населени с хиндуисти – в Индия. Осемдесет на сто от населението на тогавашен Кашмир беше мюсюлманско, и участта му като че ли беше предопределена. Но владетелят на княжествата Джаму и Кашмир, махараджа Хари Сингх, който бил будист, отказал да организира плебисцит и присъединил Джаму заедно с Кашмир към Индия. Пакистан успял да отвоюва за себе си само северните райони на Кашмир.
През продължаващия вече 60 години индийско-пакистански конфликт, избухнал заради тези противоречия, Исламабад и Делхи не успяха да го решат по мирен път. Трите войни –1947-1948, 1965 и 1971 година – също не помогнаха. Единственото, което успяха да направят двете страни, беше да се договорят през 1972 г. в Симл (Индия), че ще “зачитат Контролната линия”, определена от наблюдатели на ООН през декември 1971 г., а евентуалните бъдещи проблеми да решават единствено чрез двустранни мирни преговори.
Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН от 1948 и 1949 година призовават Индия и Пакистан да изтеглят войските си от спорните територии и да организират там плебисцит. Исламабад по принцип е съгласен с тази идея и до ден-днешен смята, че това е единственият възможен начин за разрешаване на проблема.
Първоначално Делхи се съгласи с този вариант, но след това се отказа от него. Причина за това, според руския експерт Владимир Москаленко, е, че Пакистан сключи военен съюз със САЩ. А като се има пред вид, че през 1954 г. Учредителното събрание, избрано от населението на индийската част на Кашмир, гласува за присъединяване на територията към Индия и за превръщането й в един от индийските щати, Делхи смята, че проблемът с Кашмир принципно е решен и че вече може да се говори само за освобождаване на тези части от територията от пакистанските войски и органи на властта.
прочитания: 2972
