- От музикалната компания ни се обадиха по телефона и ни попитаха дали сме съгласни за съпорта… и ние естествено потвърдихме.

- Със сигурност положително. Все пак на малко групи се отдава възможност като тази – да подгряват една от бандите, която ги е вдъхновила да правят музика… невероятно е! Самата среща с тези велики музиканти носи в себе си огромен заряд и енергия, която, надяваме се, ще повлияе положително и върху творческите търсения на всеки един от нас в бъдеще.

- На първо място да сме здрави, да сме заедно като група, а и музата ни да е все още някъде наблизо! :)

Албумът ни “Shade Of Fate” излезе в целия свят, което добави допълнителна тръпка към предконцертната треска. Всъщност, без да губим много време, още през декември 2004 г. започнахме работа по съвсем нов материал. Няколко демо записи вече са почти готови, като силно се надяваме до края на 2005 г. да се поздравим с един нов, по-твърд и стилен прог-метъл албум.

- То е събирателно от “pantomime” и “mind” – уникално-емблематично е като име. Когато пуснеш ”Pantommind” в Интернет търсачката, виждаш резултатите, които са свързани само и единствено с него. Пробвай например да потърсиш нещо за групата “Hammerfall” – излизат над 513 000 резултата, а едва ли повече от хиляда са свързани с групата. В началото на 90-те години се казвахме “Lavender Haze”, но решихме да сменим името и всеки започна да дава предложения… така и не помня от кого точно се пръкна това име, но и до днес много си го харесваме.

- Израснахме и на години, и като музиканти. Или поне така смятаме! :) Всъщност “Farewell” е един страхотен демо албум, който записахме с много надежда и любов, но лошият саунд и малко претрупаните композиции решиха съдбата му. В “Shade Of Fate” заложихме на по-кратки и изчистени композиции, запомнящи се припеви и много мелодия. Това в никакъв случай не означава, че албумът е “комерсиален”, просто той стана малко по-достъпен за по-широка аудитория.

Изключително сме горди от ласкавите отзиви от специализираните издания по целия свят. Не мога да не спомена и едно изказване на Клаус Йенсен, директор на водещата европейска мениджърска агенция “Intromental Management”, че “Shade Of Fate” е един от топ-прогресив метъл албумите за 2005 година (!) в световен мащаб.

- Толкова са много, че ми е трудно да ги степенувам до “най”. И все пак, стоейки в дълбините на неизвестността и на разочарованията – най-голяма трудност бе да съумеем да се запазим като група през тези повече от десет години.

- Със сигурност музиката носи някакво послание, ако не директно, то поне като усещане и смяна на “цветовете”. При нас това е може би преминаването от едно към друго настроение – от гневно ударното начало през мрачното и меланхоличното до самия край на албума, където у слушателя остава едно дори оптимистично чувство.

- Виждате ли българска група на световната прогресив и метъл сцена?

- Разбира се, защо не?! В България е пълно с кадърни музиканти, но вече толкова години все нещо не достига, за да излезе някоя група с голям бум навън. Може би музикалната индустрия тук (ако въобще има такава в метъла) трябва да изпълзи от ъндърграунда час по-скоро и да подкрепи по достоен начин тези, които смятат, че не е по-добре да си “пръв на село, отколкото последен в града”.

- Промените всъщност не са много като нови попълнения, едни и същи хора са напускали, след което са се връщали в групата. Но бих казал, че след неуспеха на демото “Farewell” бяхме страхотно мотивирани да продължим напред въпреки трудностите и да достигнем до това – албум на българска група да се продава в целия свят.

- Да, има няколко прог-групи в България, като рискувам да пропусна имена ще спомена “Mystica”, “Solaris”, “Aphasia” и невероятните “Music Station”.

- Как успяхте да издадете “Shade Of Fate” чрез западна компания? Много български групи нямат този шанс.

- Шанс? Може би да, но и не само… Когато бяхме готови с демо с 4 песни от проекта “Shade Of Fate”, ние започнахме да пращаме дискове по разни лейбъли в чужбина (по простата причина, че в България нямаше НИКАКЪВ интерес към нас). След няколко месеца неизвестност ни се обадиха от “Lucretia Records International”, че демото им е харесало, последваха кратки финансови преговори и подписване на договор за албум.

Интересно е и това, че след подписването получихме и други оферти от няколко американски звукозаписни лейбъла!

- Така е, множко сме и все някой трябва да води. При нас (почти като взводен командир!) това е китаристът и основен композитор Pete Christ. Той е и един от основателите на групата.

- Няма да ви разочароваме!