“Сталкер” е заснет през 1979 г. Филмът е създаден по мотиви на научно-фантастичната повест на братята Аркадий и Борис Стругацки “Пикник край пътя”. Режисьор е Андрей Тарковски. Сценаристи са Аркадий Стругацки, Борис Стругацки и Андрей Тарковски. Автор на музиката е Едуард Артемиев. Главните роли изпълняват Алесандър Кайдоновски, Анатолий Солоницин и Николай Гринко.

Вследствие на неизяснена причина (вероятно падане на метеорит или посещение на извънземни обитатели) в малка въображаема държава възниква “Зоната”.  Привлечени от слуховете за странни явления, към магичното място започват да прииждат учени, авантюристи, отчаяни хора, търсачи на силни усещания. Всички изчезват безследно. Военните изпращат поделение, което не се завръща. Тогава властите ограждат “Зоната” и поставят полицейски кордони около нея. В “Зоната” се намира “Стаята” – място където се изпълняват желанията. Който успее да влезе в “Стаята” би могъл да постигне истинското щастие. Нищо не може да спре желаещите. Но само сталкерите знаят пътя...

Мисията на сталкера е да преведе хората до “Стаята”. Той не бива да има користни цели, нито може сам да се възползва от чудото. Неговото щастие е да прави другите щастливи...

Писател, професор по физика и сталкер проникват в “Зоната”... Там е тихо, спокойно, безлюдно, красиво. Но “Зоната” е капризна, тя непрекъснато поставя капани. Всичко се променя до неузнаваемост. Безопасните места стават непроходими, пътят е ту лек, ту почти непреодолимо труден...

“Зоната” е такава, каквато я правят хората, тя е като огледало на тяхното състояние, на техните мисли, чувства, желания.  “Зоната” е последното място, където можеш да срещнеш, да почувстваш, да преоткриеш себе си... Тя дава възможност на всеки, но малцина са готови да понесат истината...

Объркани монолози, многозначителни диалози, следвани от дълго мълчание. Защото, както и в другите филми на Тарковски, мълчанието крие повече смисъл от думите...

Без смайващи декори, технологични новости, обсипани с електроника костюми. “Сталкер” не е просто жанров научно-фантастичен филм. Зрителят възприема случващото се на екрана като вълнуваща философска притча за пътя на човека към себе си...