Дейвид Линч е създател на загадъчни и мрачни кинотворби, най-известни сред които са - “Диво сърце” - “Синьо кадифе” - “Мълхоланд Драйв”, “Изгубената магистрала”, “Туин Пийкс: Огън, следвай ме”. |
Дейвид Линч, единственият и неподражаем режисьор на "Синьо кадифе" и "Мълхоланд Драйв", открехва за българския читател портите към своя "Кът за мечти". Съавтор на книгата, която се присъединява към знаковата поредица "Амаркорд" на издателство "Колибри", е Кристин Маккена, критик и журналист. В книжарниците от 26 юни!
"Кът за мечти" не е критически обзор на филмите и разностранните художествени постижения на Дейвид Линч. Тя е по-скоро хроника на случилото се, отколкото обяснение какво означава то. Животът на Линч е във висша степен упражнение в чисто творчество. В едно предаване по ВВС той е описан като "творец, ангажиран в много аспекти на изкуството в следвоенна Америка: градската среда, особеностите на езика и наследството на сюрреализма", но според Жозе да Силва, старши куратор в Австралийската филмотека, Линч е престъпно подценяван като визуален артист. Затова пък бързо покорява кинематографичния Олимп и още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото. Отчасти мемоари, отчасти биография, "Кът за мечти" съчетава коментарите на самия Линч за най-важните събития в живота му и свидетелства на над 90 от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред Кристин Маккена.
Дейвид Линч излиза на преден план в международното кино през 1977 г. с разпространението на първия му филм, смайващо оригиналния "Гумена глава". Оттогава той има три номинации за "Оскар" в категория "най-добър режисьор" за "Човекът слон", "Синьо кадифе" и "Мълхоланд Драйв", носител е на "Златна палма" за "Диво сърце", завладява света с манията "Туин Пийкс", чиято премиера е през 1990 г., и се налага като творец с огромна дарба и находчивост. Автор е на книгата "Да уловиш голямата риба" на тема трансцендентална медитация, също издадена от "Колибри".
прочитания: 1329