Пол Остър е сред най-уважаваните и интригуващи имена на съвременния роман. За последните три десетилетия писателят е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература. |
източник: Колибри
“Левиатан”
Пол Остър
360 стр.
прочетете откъс
“Левиатан” е седмият роман на Пол Остър, в който криминалната история се развива на фона на сериозни психологически и нравствени размишления. Изключително оригинален, мистериозен и магически, написан с творчески замах, “Левиатан” се смята за ключов роман в творчеството на Пол Остър.
“Преди шест дни мъж се запалил край път в Северен Уисконсин.” Това експлозивно изречение, с което започва романът “Левиатан” разделя двама приятели. Единият умира, а другият трябва много бързо сам да разследва причините за смъртта му, защото е важно да изпревари ченгетата от ФБР.
Бенджамин Сакс и Питър Арън са начинаещи писатели, сприятеляват се случайно, а историята на това приятелство се оказва много сложна, заплетена и мъчителна. След едно почти фатално падане от аварийна стълба Сакс изчезва и на приятеля му се пада непосилната задача да сглоби частите на живота му. Тук, както и в по-ранните си книги, Пол Остър се опитва да си обясни начина, по който случайността си играе с нас, силите, които ни управляват, неведомите съвпадения, смисълът на живота и на провалите в него, както и неуловимата, субективна природа на истината.
Пол Остър е сред най-уважаваните и интригуващи имена на съвременния роман. За последните три десетилетия американският писател е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература в нейния едновременно смущаващо интелектуален, но и дълбоко човешки триумф. След като “изобретява самотата” с първото си литературно произведение, Остър създава прочутата “Нюйоркска трилогия” – три своеобразни детективски истории за тънката граница между лудостта и нормалността, между цялостта на една идентичност и нейната разруха. Романи като “Музика на случайността”, “Книга на илюзиите” и “Левиатан” маркират неуморното търсене по магистралите на най-опасната спирала, която има само една посока – към сърцевината на човешкото.