 Емблемата с изправен на задните крака кон е поставена за първи път върху болидите от “Ферари” на състезание през 1932 г. Конят е образът на трофея на Енцо от първата му победа като пилот за “Алфа Ромео”. |
Легендата “Ферари” се ражда през 1929 г. Тя взема името на своя създател Енцо Ферари, чиято голяма мечта е да има собствен състезателен тим. На 1-ви декември 1929 г. отборът на “Ферари” е официално регистриран под името SA “Скудерия Ферари”. Енцо Ферари е ръководител на тима и ангажира най-добрите пилоти за своето време. Неговите амбиции са “Ферари” да се превърне в номер едно на пистата.
Емблемата с изправен на задните крака кон е поставена за първи път върху болидите от “Ферари” на състезанието на пистата “Спа” през 1932 г. Конят е образът на трофея на Енцо от първата му победа като пилот за “Алфа Ромео” на пистата “Савио” през 1923 г. Енцо получава наградата лично от графиня Паолина Барака. Цветовете жълто и черно върху емблемата са цветовете от знамето на Модена.
Първите коли, конструирани от SA “Скудерия Ферари”, са показани официално през 1934 г., но носят марката “Алфа Ромео”. Това са два едноместни автомобила с осемцилиндрови двигатели на “Алфа Ромео”. Единият от двигателите е поставен в предната част на автомобила, другият се намира в задната. Оттам и SA “Скудерия Ферари” получава името “Бимоторе”.
Новите болиди са изключително надеждни и развиват скорост от 300 км. / ч. Единственият проблем е бързото износване на гумите. Това изисква многократни спирания за смяната им в бокса по време на състезанията и съответно ценно време, което е загубено за отбора. В периода 1930 г. - 1937 г. SA “Скудерия Ферари” участва в 225 състезания и печели 144 от тях.
През 1946 г. автомобилните конструктори на “Ферари” Джоакино Коломбо и Луиджи Баци създават дванадесетцилиндров двигател за SA “Скудерия Ферари”. Двигателят има обем 1,5 л. и отборът участва с него за първи път на състезанието в Пиаченца през 1947 г. Надпреварата обаче се оказва неуспешна за “Ферари”. Единият от пилотите Фарина отказва участие ден преди състезанието. Другият пилот Кортезе отпада в последните две обиколки заради проблеми с горивната помпа. Две седмици по-късно състезанието на писта “Каракала” в Рим протича без технически проблем за SA “Скудерия Ферари” и Кортезе печели първо място. След този успех следва дълга серия от победи.
През 1947 г. се появява първата кола с компресор, предназначена за участие в състезанията за “Grand Prix”. Новата кола донася на “Ферари” много мигове звездна слава. Французинът Сомер спечелва състезанието в Торино, а SA “Скудерия Ферари” е обявен за един от най-добрите състезателни тимове. Не след дълго обемът на двигателите на болидите отново е променен и моделите на “Ферари” са преименувани на “Типо 159” и “Типо 166”.
Емблемата с изправен на задните крака кон е поставена за първи път върху болидите от “Ферари” на състезанието на пистата “Спа” през 1932 г. Конят е образът на трофея на Енцо от първата му победа като пилот за “Алфа Ромео” на пистата “Савио” през 1923 г. Енцо получава наградата лично от графиня Паолина Барака. Цветовете жълто и черно върху емблемата са цветовете от знамето на Модена.
Първите коли, конструирани от SA “Скудерия Ферари”, са показани официално през 1934 г., но носят марката “Алфа Ромео”. Това са два едноместни автомобила с осемцилиндрови двигатели на “Алфа Ромео”. Единият от двигателите е поставен в предната част на автомобила, другият се намира в задната. Оттам и SA “Скудерия Ферари” получава името “Бимоторе”.Новите болиди са изключително надеждни и развиват скорост от 300 км. / ч. Единственият проблем е бързото износване на гумите. Това изисква многократни спирания за смяната им в бокса по време на състезанията и съответно ценно време, което е загубено за отбора. В периода 1930 г. - 1937 г. SA “Скудерия Ферари” участва в 225 състезания и печели 144 от тях.
През 1946 г. автомобилните конструктори на “Ферари” Джоакино Коломбо и Луиджи Баци създават дванадесетцилиндров двигател за SA “Скудерия Ферари”. Двигателят има обем 1,5 л. и отборът участва с него за първи път на състезанието в Пиаченца през 1947 г. Надпреварата обаче се оказва неуспешна за “Ферари”. Единият от пилотите Фарина отказва участие ден преди състезанието. Другият пилот Кортезе отпада в последните две обиколки заради проблеми с горивната помпа. Две седмици по-късно състезанието на писта “Каракала” в Рим протича без технически проблем за SA “Скудерия Ферари” и Кортезе печели първо място. След този успех следва дълга серия от победи.
През 1947 г. се появява първата кола с компресор, предназначена за участие в състезанията за “Grand Prix”. Новата кола донася на “Ферари” много мигове звездна слава. Французинът Сомер спечелва състезанието в Торино, а SA “Скудерия Ферари” е обявен за един от най-добрите състезателни тимове. Не след дълго обемът на двигателите на болидите отново е променен и моделите на “Ферари” са преименувани на “Типо 159” и “Типо 166”. През 1948 г. пилотите Бионцети и Навоне печелят първите места на пистата “Миле Милия” с “Типо 166 S”. Това е първият успех на “Ферари” с международно значение, последван от пет последователни победи на “Миле Милия”. “Ферари” печели и 24-часовите състезания на пистите “Льо Манс” и “Спа”. Пистовите състезания са изключително посещавани от почитателите на автомобилния спорт и тези победи донасят изключителна популярност на тима на “Ферари”. В края на 40-те и началото на 50-те години от ХХ-ти век SA “Скудерия Ферари” участва многократно и в състезанията от “Карера Панамерикана”. Започва и утвърждаването на надпреварите от “Фориция 1”, което предизвиква живия интерес на Енцо Ферари и неговите пилоти.
прочитания: 7293
