През 1989 г., преди повече от век, Готлиб Даймлер създава първата гама автобуси, наречени омнибуси, т. е. превозни средства за всички граждани. Те са предназначени за експлоатация най-вече  в големите градове.

Новите превозни средства са наследници на парните и конските дилижанси. Още преди Даймлер обаче, през 1985 г., други велик пионер на автомобилизацията – Карл Бенц, пуска по 15-километровата линия между Зиген и Дойц 8-местен автобус, задвижван от двигател с вътрешно горене.

В Берлин автобусите на Даймлер отначало срещат ожесточена съпротива. Тя идва преди всичко от останалите участници в изградената система за обществен транспорт, включително електрическия трамвай на Гернер фон Зименс. Постепенно обаче омнибусите успяват да се наложат, преодоляват съпротивата и се превръщат в “гръбнак” на градския транспорт.

През 1898 г. автобусите на Даймлер се разпространяват и в Лондон. В столицата на Британската империя те са двуетажни и имат бензинови двигатели с мощност 12 конски сили. Внася ги “Motor Car Company”. Тази фирма всъщност представлява английски филиал на компанията на Даймлер.

Първата гама градски автобуси за Берлин включва няколко разновидности, които могат да превозват от 6 до 16 пътника. Двигателите са бензинови, за дизела все още е рано. Те са с максимална мощност от 4 до 10 конски сили и са изградени върху шасита на товарни автомобили. Тази практика остава в сила чак до появата на самоносещите каросерии. В Европа тя става реалност едва след Втората световна война.