 До края на юни 2012 г. дейностите пред входа на Стария град в Созопол ще завършат. Или само след шест месеца морският град ще може да представи нов обект на историческия туризъм. |
Археологическите разкопки на Националния исторически музей пред входа на Стария град в Созопол приключиха за тази година. Необичайното за археология време на този обект се е наложило поради факта, че в началото на октомври са били премахнати два незаконно построени на това място още през 70-те години на миналия век ресторанти, под които са се показали монументалните останки на крепостната стена на града.
Със съдействието на вицепремиера Симеон Дянков са били осигурени средства и в течение на три месеца, въпреки студа, археолозите Цоня Дражева и Димитър Недев са разкопали значително пространство пред крепостните стени.
Археолозите първо се натъкват на крепостната стена, която е почти цяла. Запазена е на височина близо 8 метра - най-висока от стените на близо 3000-те крепости в българските земи. В центъра на разкопавания фрагмент от крепостната стена е открита и входната порта на града. Тя е била широка 4 метра и фланкирана от двете страни с мощни кули - бастионен тип, които също са добре запазени. Портата е част от хитроумно фортификационно съоръжение – капан за нападателя. Преодолелият портата враг, се е изправял пред втора порта и крепостна стена, пред още две кули и е бил обстрелван от всички страни, включително и с гръцки огън. Гръцкият огън е всъщност напалм (осапунена нафта), изстрелвана от медни оръдия. През 812 г. кан Крум пленил в Несебър 36 медни оръдия и оттогава и българите използват това страшно оръжие при защитата на крепости.
Веднага след откриването на портата археолозите са се натъкнали на внушителните останки на огромна средновековна църква, построена в разрез с всички изисквания на фортификацията на десетина метра от външната страна на крепостта.
Строителството на всякакви сгради пред крепостите е било забранявано, тъй като стените им биха прикривали от обстрел приближаващ се нападател.
Църквата, чиито стени са били покрити със стенописи, в определен период е била превърната в храм-костница на избити през 1453 г. от турците знатни созополчани, отказали да предадат града на турците, където са погребани над 200 души.
В църквата са открити и множество монети и печати на византийски императори и български царе, от които най-любопитни са многобройните монети на цар Иван Шишман. Когато той дошъл на власт (1371 г.), Созопол вече пет години не е на българска територия. През 1366 г. градът е бил превзет от кръстоносците на италианския граф Амедей Савойски и предаден на Византия. Но изглежда след 1371 г. - и то след битката при Черномен, която турците печелят, Созопол е бил превзет от тях и предаден на Иван Шишман.
Най-голямата изненада за археолозите е била малката сграда, прилепена до църквата и обърната с лице точно пред входната порта на крепостта. Десетките митнически пломби на пода в тази сграда (някои сложени в две малки гърнета) подсказват, че това е митнически пункт, контролиращ влизащите в града стоки. Според договор между България и Византия от 716 г., сключен от наша страна от кан Кормисош, стоките на търговците от двете държави трябвало да имат оловни митнически пломби - свидетелство, че са платили изискваните от закона мита и акцизи. Очевидно митничарите и от България, и от Византия са имали на въоръжение достатъчно пломби и ако са откривали стока без пломби, са вземали необходимите мита и са поставяли пломбата.
От Националния исторически музей съобщиха, че разкопките ще продължат и през следващата година, като до края на март археолозите смятат да приключат работата си и да предадат обекта за консервация и реставрация. Целта е до края на юни и дейностите да завършат и Созопол да представи нов обект на историческия туризъм. Новият ансамбъл се намира в непосредствена близост до реставрираният през тази година храма “Св. Св. Кирил и Методий”, в който се пазят мощите на “Св. Иван Предтеча”.
прочитания: 4857
