Само за няколко години чумата, или както още я наричали “Черната смърт”, погубила почти една четвърт от населението на Европа. Хората вярвали, че са наказани от Господ за безкрайния разгул и пороците си, а чумата предвещавала свършека на света.

Спасение от “Черната смърт” нямало. Първоначално човек започвал да страда от непоносимо главоболие, последвано от висока температура и треска. По тялото на болния бързо избивали големи, пълни с гной отоци – най-често на шията, гърдите и под мишниците. Гнойните язви били розови, след това почервенявали и до дни ставали напълно черни, всяка от тях с размер на портокал. Страданията на заразения приключвали с болезнена и мъчителна смърт.

Първият случай на чумно заболяване в Европа е отбелязан на октомври 1347 г., когато 12 италиански кораба се завърнали из странстване в Черно море. Плавателните съдове акостирали в пристанищния сицилиански град Месина. По-голямата част от екипажа и пътниците били открити на палубата, разтърсвани от гърчове от “мор, проникващ до самите кости”.

Причина за разразилата се болест били обикновени корабни плъхове. Когато някой от корабите влизал в пристанище, плъховете на борда слизали в него и пренасяли чумни бактерии от местните си събратя. Предполага се, че чумата най-напред се е появила в Средна Азия през 1330-та г. сл. Христа. Оттук заразата се разпростирала на изток – към Китай и Индия, а също и на запад, където първо “покорила” Близкия Изток и Северна Африка, а след това и Европа.  Някои райони, като например Скандинавия, обезлюдели напълно – норвежкото население в Гренландия измряло до последния човек.