В Древна Спарта съществували т. нар. “общини на равните”, които произнасяли своята присъда над всяко родено дете. Болните и недъгави деца били хвърляни в дълбока пропаст. За спартанците животът на слабите и уродливи новородени бил безполезен както за държавата, така и за тях самите.

Оттук насетне животът на спартанеца преминавал в непрестанни упражнения, укрепващи тялото и духа му. Момичето в Спарта не правело изключение. То също трябвало да упражнява своето тяло, за да ражда силни мъже.

Момичетата били длъжни да се грижат за телата си, да бягат, да се борят, да хвърлят диск и копие. На тях им било забранено да седят в дома си и да водят изнежен начин на живот. Те можели да се присмиват на когото си пожелаят от младежите, но и да прославят с песни тези от тях, които го заслужавали.