С признаването на независимостта на българската църковна общност се определят етническите граници на българската нация в Османската империя. Осъществяването на българския духовен идеал дава тласък на борбата за политическо освобождение. Заражда се националноосвободителната идеология. Формирането на националноосвободителното движение на базата на организирани революционни действия е свързано с делото на Георги Раковски, на Васил Левски – стратег и идеолог на българската национална революция, на писателя Любен Каравелов, на поета Христо Ботев...

След неуспеха на четническата тактика в Букурещ е създаден ръководен център на националнореволюционното движение – Български революционен централен комитет, изгражда се и Вътрешна революционна организация, която обединява българите за революционни действия.

В подготовката на Априлското въстание се включва и българската революционна емиграция в Румъния. Тя полага усилия за набиране на средства и изпращане на опитни военни кадри и подпомага организирането на чети. Съгласно решението на Гюргевския революционен комитет ръководителите на IV-ти революционен окръг свикват на 14 април 1876 г. събрание в местността Оборище, на което да обсъдят състоянието на извършената подготовка и решат някои важни въпроси за предстоящото въстание.

Предателството на един от присъстващите депутати става причина местните турски власти да научат за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. Революционерът Тодор Каблешков, заедно със свои другари, напада конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Акцията срещу конака става начало на въстанието в Копривщица (20 април).

Тодор Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV-ти революционен окръг писмо, подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. То остава в историята като “Кървавото писмо” и с него Каблешков приканва всички българи към повсеместен бунт. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Георги Бенковски обявява началото на Априлското въстание.

На 22 април в Панагюрище се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. Постепенно въстанието обхваща селищата, разположени в западната част на Средна гора, долината на р. Марица и подножието на Родопите. В Средногорието се създават според предварително изготвения план няколко укрепени пункта – Панагюрище, Копривщица, край с. Петрич и под връх Еледжик, където се съсредоточава въстаналото население.

Пламъците на въстанието обхващат и Югозападна България, главно по поречието на р. Струма и р. Брегалница. Изпратените многобройни башибозушки орди обаче сломяват съпротивата на населението към средата на май.

В края на май и началото на юни 1876 г. въстанието е потушено навсякъде в България. Само за един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца. Опожарени и разграбени са стотици села и градове. Хиляди въстаници са хвърлени в затворите или изпратени на заточение.