Когато английският писател Джеймс Хилтън измисля името Шангри Ла за неизвестната страна, в която се развива действието на приключенския му роман “Изгубеният хоризонт”, той въобще не подозира, че е подарил на родния си език име, което ще се превърне в синоним за прекрасна страна-утопия. Романът на Хилтън е написан през 1933 г. и разпалва въображението на читателите, които вярват, че Шангри Ла настина е реалност, а не просто художествена измислица.

Малката страна, в която в романа на писателя попадат двама пилоти, претърпели авария, била разположена в недостъпен за изследователите район в Тибет. Там, на върха на висока планина, се намирал тайнствен манастир,  обитаван от 50 будистки монаха (лами), които търсели знания и овладявали мистични изкуства.

Начело на монасите стоял Върховния лама, който бил открил тайната на дълголетието и умеел да предсказва бъдещето. Според едно негово пророчество на страната предстояли много трудности, варварски нашествия и природни бедствия.

Ръководейки се от принципа “умереност във всичко”, ламата управлявал своята общност, наброяваща 1000 местни жители, в която царували мир и съгласие. В долината Шангри Ла имало златоносна жила, която осигурявала препитание на монасите. На никой от тях не било позволено да напуска долината, затова местните жители разменяли злато за стока с търговците на специални пазари, разположени в пределите на Шангри Ла.

Самата идея за съществуването на Шангри Ла не е нова – в много източни легенди е позната легендата за изгубения земен рай. В най-ранните будистки писания се споменава земята Чанг Шамбала, считана за източник на древна мъдрост.

В Китай съществувало поверието, че в подножието на Кунлунската планина е скрита долина, в която в абсолютна хармония живеят безсмъртни хора. Индийците пък търсели на север от Хималаите обителта на “съвършените”, наричана Калапа.

           Следва продължение...