В миналото почти всеки вирус бил смъртоносен.  Египтяните търсели всякакви начини и средства да се борят срещу болестите и епидемиите. Всъщност именно в Древен Египет се поставило началото на науката, която днес наричаме “медицина”.

     Египтяните прилагали най-различни терапевтични техники. Използването за лечебни цели на т. нар. енергия на формите, символите и знаците било обичайна практика в древен Египет. Целебна сила била приписвана и на йероглифите. Папирусите, открити в долината на Нил, разкриват много тайни на древноегипетското изкуство. Десетки други от тях все още не са разгадани.

     Прочутият папирус на германския египтолог и романист Еберс, открит в Тива, може да бъде смятан за първата известна медицинска енциклопедия. В него се подчертава, че медицинската наука имала божествен произход. Легендата разказва, че Ра, богът на Слънцето, поверил закрилата над хората на Тот (Тхот), богът на Луната. Египтяните почитали Тот като повелител на всички изкуства и науки и притежавали безброй свещени книги за магия, астрология и алхимия.

     В Древен Египет магията и медицината били възприемани като две съставни части на едно цяло. Болестта била определяна като нарушаване на равновесието между енергията на пациента и космическите сили. Затова египетските лекари се занимавали не само с тялото, а и с душата на болния. Лекарите в древността знаели, че за да победят болестта, трябва най-напред да се справят с причината за появата й, а не с последиците, които се коренят обикновено в психиката на пациента.

     Лечението в Древен Египет било съчетание от наука, изкуство и ... магия! В онези далечни времена всеки египетски лечител преминавал през продължителен “курс” на подготовка. Преди всичко добрият специалист трябвало да се научи да лекува самия себе си. Защото как можел някой, който не може да се справи със собствените си болести, да излекува останалите хора?

     Лечителят се обръщал за помощ към различни божества. В папируса на Еберс подробно са описани и енергийните полета на човека. За да се погрижи за здравето на пациента си, лекарят трябвало да въздейства върху него посредством своята енергия. Този метод на лечение се прилага днес от съвременните  биотерапевти.

      Към част втора