Голямото откриване на 18-тото издание на есенния театрален фестивал ще е на 11 септември от 19:00 часа в Дома на културата - “Борис Христов” с премиерата “Сако от велур” по Станислав Стратиев.

Спектакълът “Херкулес и Авгиевите обори” на Народен театър “Иван Вазов” за откриването на “Сцена на кръстопът” на 9 септември от 21:00 ч. пада. Нестабилното време стана причина фестивалният екип да свали представлението. Преваляванията от дъжд създават опасност за актьорите на сцената, както и за публиката.

Част от сценографското решение в спектакъла е на сцената и по трибуните на Античния театър да бъдат разпилени 2 тона боклуци. Намокрени от дъжда, те стават хлъзгави и опасни.

Голямото откриване на фестивала ще е на 11 септември от 19:00 часа в Дома на културата “Борис Христов” с премиерния спектакъл на Пловдивския драматичен театър “Сако от велур” по Станислав Стратиев.

Постановка и мултимедийна концепция: Борис Панкин

Сценография и костюми: Петър Митев

Музика:  Пламен Мирчев - Мирона

Мултимедия: Бюро за пространствени решения с художник Калоян Панов-Паното

Участват: Кръстю Лафазанов, Тони Минасян, Елена Начева, Кръстю Кръстев, Тодор Дърлянов, Димитър Банчев, Красимир Василев, Мария Генчева, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Светлана Мановска, Александър Секулов - младши, Димитър Димитров, Тодор Генов, Иванка Димитрова, Елица Захариева, Тихомир Кутев, Вангел Апостолов

Блестящата сатирична комедия “Сако от велур” е смешно, тъжно и на места страшно приключение из срещите на обикновения човек с абсурда на администрацията, чиновничеството и бюрокрацията. Поставена през ... година в ..., пиесата е свалена бързо от сцена поради скритата сатира на социалистическото управление и директните пародии на уплавлението. За съжаление, проблематиката и сега е актуална и близка.

Преподавателят по български език Иван Антонов (Тони Минасян) си купува сако от велур. В магазина е останало само едно – с малко косми по ръкавите и реверите. Започват подигравките: от таралежи ли го е шил, има си пърхут, страда ли от косопад? Иван се опитва да спре гаврата с любимото сако: пробва с ножички за кожички – космите се режат неравномерно, сяда на бръснарския стол, за да подстрижат сакото – взимат го за луд и го гонят. Отчаян решава да отиде на село – там където стрижат овце и да минат сакото с машинката. Но се оказва, че за да го подстрижат, трябва сакото да бъде вписано като частна овца. Иван се съгласява. Сакото е подстригано! Иван Антонов е записан в регистрите, като притежател на овца.

В дома на Иван започват да валят писма: за плащане на данък, за инжекции, за противошапна ваксина, за глоби до 4000 лева. Ззадължения на всеки притежател на частно животно. В опита си да отстрани това недоразумение, Иван и неговите приятели от детинство – Жоро (Красимир Василев) и Евгени (Димитър Банчев и Тодор Дърлянов) попадат в света на Учреждението. Минавайки през 7-те кабинета, или 7-те кръга на Административния Ад, те се изправят пред все по-нови и неочаквани нива на абсурда: за да се разгледа въпроса, трябва да убият лисица или да представят протокол за такава, трябва да се справят с непрестанните реформи, които за минути премахват сектори и създават нови, трябва да лъжат, че са завършили само III клас, за да не дразнят портиера. В безумния си поход за доказване на сакото като такова, те откриват съветник, който да ги насочва по пътя им – Висящия (Кръстю Кръстев). Мъж с две деца и съпруга, заседнал преди два месеца в единствения асансьор на Учреждението. Асансьорник техник е съкратен, а моделът е стар и никой няма сметка да го поправи. Днес да го извадят, утре, и въпросът остава висящ. Истинският кошмар настъпва, когато Иван Антонов и приятели се изправят пред Чиновниците (в ролите на всичките 6 чиновника – Кръстю Лафазанов). От деловодителя до Началника, те стават все по-изобретателни и мощни. Появява се и надежда: Иван спечелва доверието на един вътрешен човек. Чиновничката Дерменджиева (Елена Начева-Лафазанова) напуска добре платеното си място и тръгва с него, за да докажат грешката.