В МГТ “Зад канала” има едно момче, истинско, неподправено, живо. Станало актьор на шега, благодарение на късмета и съдбата. Присъствието му на сцената е неповторимо и това проличава най-ясно в малките му роли. Зрителите копнеят да го видят пак, а той се скрива всеки път, когато погледите се вперят в него. Всичко в Александър Димов е  нежно и леко като вятър, който те докосва.

Александър Димов е един от младите актьори в българския театър. Не ламти за големи роли, не търси абстрактни образи и въпреки малкото му години, иска да играе в класически пиеси, да се въплъщава  в  сериозни психологически образи. И как няма? Възпитаник е на големите Тодор Колев и Крикор Азарян. Ето защо играта му е толкова органична и реална. Всяко движение е премерено, всяка дума със смисъл. Работил е с режисьори като Камен Донев, Мариус Куркински, Азарян, Лили Абаджиева. Последната пиеса, с негово участие е “Мяра за мяра” по Уилям Шекспир. Там умело се преплита  в едно с останалите актьори, но и изпъква със собствен стил и усет към движенията и текста. Личи му, че е актьор със собствено мнение, а не поредната пионка.

Александър Димов перфектно би се вмъкнал в кожата на Макбет, Меркуцио и други незабравими имена от историята на драматургията. Това твърдение не отхвърля тезата, че не би се представил добре в модернистични и авангардни спектакли.

От граф до дворцова дама, от малко момче до военен, той с лекота  влиза от образ в образ. Доказателство за това е, че в пиесата “Великолепният рогоносец” на Мариус Куркински пресъздава два персонажа.

Димов не е сред любимците на критиката. Тя дори рядко го анализира и забелязва поради факта, че той приема театъра като любов, не начин на живот, не на всяка цена с или без него. За него театъра не е свързан с амбиции за слава и пари, за разлика от много негови колеги, които го възприемат така. Аурата му е все още по детски чиста.

29-годишният актьор не е поредният мачо, нито плейбой, макар че с външния си вид ще се впише в стереотипа. В никакъв случай не е ексцентрик  на сцената на родните театри. Този човек е романтика, поетичната душа, пътешественика, достижимият човек. Неслучайно като дете иска да стане моряк – магията на морето го пленява и до днес, то съчетава в себе си всичко от  характера на младия актьор – необятно и дълбоко, бурно и спокойно, красиво. ”Като дете дядо ми ме взимаше с него на морето. Там работеше в къмпинг “Нестинарка” и аз по цяло лято бях на брега на морето. Гледах  лодките и корабите и мечтаех да стана моряк, да обикалям света. И до днес това е моето скрито желание”, разказва с  вълнение.  Но Сашо не иска да бъде свързван единствено с желанието му да пътешества по моретата. Казват, че на човек или му е писано да се занимава с изкуство или не е, той се ражда с орисията да твори. Актьорът от МТГ "Зад канала” е можел да поеме по много пътища, но колкото и случайно да е приет в НАТФИЗ, той го е заслужил, заслужил е и мястото си на сцената днес. Да работиш с една така романтична и волна душа е предизвикателство, защото трудно се подчинява на общоприетите закони, но там се крие сладостта да работиш с него. Един необработен диамант, който блести със собствен блясък.