На хиляди километра в аризонската пустиня се простира гора от … каменни дървета. Това е прочутата Каменна гора, която и днес не спира да удивлява хората. За жителите на Аризона обаче, тя е нещо съвсем обичайно.

Всъщност някога дърветата в Каменната гора са били съвсем живи. Постепенно всяка дървесна клетка е била запълнена с кристализирал кварц, за да се получи уникалният феномен, познат днес на учените.

До момента, в който през XIX-ти век по тези места е била изградена железопътна линия, в района на Каменната гора живеели индиански племена, в това число племето навахо. Най-голямото селище, запазено днес, е селището Пеурко, в което са открити рисунки, изобразяващи бита на индианците.

През 1851 г. из просторната аризонска пустиня пътешествал лейтенантът от американската армия Лоренцо Ситгриз, който случайно се натъкнал на Каменната гора. Обкръжаващите го дървета му изглеждали като живи, въпреки че това всъщност не били истински дървета със стъбла и листа, а вкаменени стволове от кристализирал кварц.

Откритието на лейтенанта породило два много важни въпроса. Как тези някога живи дървета са се оказали по средата на аризонската пустиня, където нито едно растение не може да издържи на зноя на палещото слънце? И ако тези дървета някога са били живи, по какъв начин кората и листата им са се превърнали в хладен камък?

Според индианците навахо каменните стволове всъщност представлявали скелетът на легендарния гигант Йецо. Индианците пайоти пък вярвали, че това са падналите стрели на бога на гръмотевицата Шинау-ва.

Версиите днес са научно издържани, далече от индианските суеверия. Каменната гора се е появила в резултат на естествен процес, който започва преди около 200 млн. години. Тогава аризонската пустиня е представлявала плодородна равнина. Вместо койотите и рисовете, които я обитават днес, по тези места бродели динозаври.