Група добре обучени бойци са се нарекли "живия таран". Името им приляга идеално. Екипите за разрушаване обикновено включват тежки машини, тарани и експлозиви, но Волфганг Манике и хората му събарят сгради само с помощта на ръцете и краката си.

Волфганг има черен колан 6-ти дан по карате. През 1976 г. той се преселва в Принсалбърт, Канада, където създава клуб по карате и кикбокс. Волфганг започва да търси начини да рекламира салона си. Когато чува за карате екип в Англия, разрушил къща до основи за 6 часа, той решава с помощта на учениците си да подобри този рекорд.

При първия си опит разрушителите събарят двуетажна къща със 7 стаи за малко повече от 3 часа. "Живите тарани" непрекъснато се старят да подобрят времето си за срутване на сгради. Най-добрият им резултат е събарянето на стар музей за 2 часа, 13 минути и 28 секунди.

Екипът на Волфганг се състои от 18 души, които винаги съставят предварителен план за действие. Те работят внимателно, защото старите къщи са пълни с ръждиви пирони. Ако някой от екипа настъпи пирон, тогава те остават с човек по-малко и възможността за подобряване на времето пропада.

Първоначално смелчаците се заемат с покрива, който "изчезва" за 8 минути. Следващата цел е таванът - най-опасната част от къщата, тъй като не се знае в кой момент някоя от гредите може да рухне върху човек. След като горната част на къщата падне, разрушителите атакуват стените. Когато и последната стена е срутена и къщата е разрушена, всички са доволни въпреки драскотините и синините.