Още от времето на римляните виното прекарвало почти целия си “живот” в дървена бъчва. Глинени и керамични кани, както и кожени мехове, се използвали само за пренасяне на виното до масата. |
Невероятно е, че...
Още от времето на римляните виното прекарвало почти целия си “живот” в дървена бъчва. Глинени и керамични кани, както и кожени мехове, се използвали само за пренасяне на виното до масата. В началото на XVII-ти в. напредъкът в стъкларството позволил производството на солидни и евтини стъклени шишета. Приблизително по това време нечия гениална, за съжаление останала неизвестна “глава”, събира в едно бутилката, корка и тирбушона.
С течение на времето станало ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дълго съхранение на виното, отколкото дървената бъчва. Установява се също така, че в бутилката виното се развивало по друг начин и формирало букет. Първият, на когото хрумва идеята за вино “Резерва” или по-силно вино от късна реколта, е собственикът на Шато О-Брион. През 1664 г. той дори отваря ресторант в Лондон - Понтак’с Хед (Pontac’s Head) и представя на обществеността новия си продукт.
Порядките във Франция позволявали само на аристократите да пият вино. В областта Шампан, Франция, монахът Дом Периньон създал “луксозна” винена смес, по която аристократите буквално полудяли. Това била напитката, която по-късно става известна като шампанско. По чиста случайност или по-скоро поради капризния характер на виното от региона, след бутилирането му то започвало да кипи. Така това, което никак не се харесало на божия служител, било прието с възторг от аристократите.
прочитания: 5496