 Ваня завършва специалност “актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на Стефан Данаилов. Но музикалната сцена я привлича по-силно. |
- Разкажи какво ново се случва в кариерата ти?
- Две години писах книга, веднага след като я завърших и хванах последния срок, за да я предам за участие на Националния литературен конкурс “Развитие”, влязох в студио да записвам. Песента се казва “Червено”, вече се върти по радиостанциите, сега подготвям снимките на видеоклип към нея. Той ще бъде на спортна тема и в него ще участва футболистът от ЦСКА и Националния отбор Стойко Сакалиев.
- Кое е по-важно за теб – работата ти като актриса или музиката?
- Винаги музиката е била на първо място за мен. Театърът е само една малка част от моята същност, не особено активна част. Аз съм по-добър театрален зрител, отколкото осъществител на театър.
- На какво смяташ, че се дължи този бум на насилие сред децата, на който сме свидетели в последно време?- На филмите. Аз самата не мога да понасям филми с насилие. Екраните ни бълват непрекъснато такива. На тази възраст всички се съпоставят с герои от филми. И все пак, не е нормално да се случва това. Може би има много други причини, които не е моя работа да изследвам.
- Как се почувства, когато се видя на корицата на списание “Плейбой”?
- Нормално. Много цветна беше тази корица и нямах усещането, че от сергиите ме гледа голо момиче.
- Трудно ли беше за теб да се съблечеш гола, голяма смелост ли е нужна за това?
- Определено трудно. Екипът се държеше така, сякаш съм облечена. Това ме успокояваше по някакъв начин, но не си е работа да се разхождаш гола сред фотоапарати. Безразсъдно се съгласих, после по време на сесията съжалявах, а след като излезе броя – тогава пък за нищо не съжалявах. Всяко нещо си има плюсове и минуси.
- Когато обръсна главата си, скандал ли търсеше?
- Никога не съм търсила скандал. Всичко беше спонтанно. Ако ме питаш сега дали бих го направила отново – не, смятам, че това беше груба грешка. Болшинството от хората не са способни да приемат по-различните от тях.
- Кое е най-откаченото нещо, което си правила?
- Романът ми. Безсънните нощи пред компютъра. Голяма авантюра бе за мен!
- Какво е способно да те изкара извън релси?- Нищо. Изключително спокойна съм. А, понякога вестникарските лъжи относно мен ме вбесяват.
- Как обичаш да прекарваш свободното си време?
- В домашна обстановка. Домът ми е най-любимото ми място. С най-близките ми приятели. Стадионът е другото място, на което се чувствам най-добре. На мачове на ЦСКА. Там си почивам чудесно.
- Какво си съхранила от детските си години?
- Детето в мен. Спомените от улици, играта само с момчета, пренебрегването от групичката на тарторките, желанието ми да им се доказвам, боя, който ядях всеки ден от две по-големи момичета, ей така, защото бяха гледали много филми... Съхранила съм оня хъс за оцеляване.
- Кой е най-хубавият комплимент, който си получавала? Обичаш ли да получаваш комплименти?
- Романът ми “Образцов дом” е сред 5-те номинирани на Националния литературен конкурс “Развитие” от 70 творби. Това е първият ми писателски опит и журито, в което влизат именити литературни хора, ми направи най-големия комплимент чрез тази номинация. Дали обичам комплименти, когато се отнася до работата ми – да, иначе се притеснявам и не знам как да отговоря.
-
Кои са трите най-важни неща за теб?
Кои са трите най-важни неща за теб?- Дъщеря ми Мила, приятелите ми и здравето.
- Какво искаш да кажеш с творчеството си?
- “Това съм аз. И ти, и ти, и ти, приличате на мен, защото имате същите мисли и вълнения...” Винаги е приятно да намериш съмишленици. От писмата, които получавам всекидневно, откривам че правя щастливи много мои съмишленици с творчеството си.
- Имаш ли любима мисъл?
- Не. Но ще цитирам финала на моята книга: ”Ако сега си прострем прането на видно, неохранявано място, дали ще му посегнат крадци? И крадците имат нужди. А ние сме “Образцов дом”. И нямаме право на захабено пране”.
прочитания: 11333
