 Ирина Първанова, позната като Раши от забавното предаване “Без думи” по Би Ти Ви, е родена в София. Завършила е Музикалната академия “Панчо Владигеров”. |
- Разкажи ни нещо повече за себе си.
- През месец май 2004 г. завърших НАТФИЗ. Преди това съм завършила музикално училище и Консерваторията. Първоначално свирех само на пиано, по-късно и на арфа, даже се дипломирах с арфата. Занимавах се най-напред професионално с музика, но постепенно разбрах, че сцената много ме привлича и кандидатствах в НАТФИЗ.
- Участва ли вече в представления?
- Да, за да се дипломираш през четвъртата година е задължително да играеш в учебния театър в дипломните представления. Преди това имам и някои режисьорски опити. На студентски фестивали също съм играла в пиеси, последното ни представление беше в Мексико.
- Комедийни роли ли ти възлагат?
- Аз винаги съм се възприемала като смешна, майтапи да стават! Само че първите роли, които изиграх, бяха все драматични. Комедийни роли също съм играла. В постановката “Чайка” ми е любимата роля, тази на Нина Заречина. Правихме един откъс за фестивал в Румъния от този спектакъл. Получи се много добре, хората много ме харесаха. Представлението е изключително драматично, няма нищо смешно в него.
- Как стана водеща на предаването “Без думи” по телевизия Би Ти Ви?- Съвсем случайно. Един мой състудент ми каза, че се провежда кастинг за нови лица, водещи в Би Ти Ви. Отидох да се пробвам. Имаше адски много хора и различни кастинги в различни дни. Аз тогава кандидатствах за водеща на “Българския топ 100”. Робин Кафалиеф от “Най-смешните животни и хора на планетата” ми се обади, че желае да опитаме да водя негов нов проект. Той беше одобрен и така стартира предаването “Без думи”. Всичко стана абсолютно случайно, просто имах късмет.
- Трудно ли беше да застанеш пред камера?
- Не мога да кажа, че беше лесно. Никога преди това не се бях занимавала с телевизия. Когато започнах да работя в Би Ти Ви, бях втори курс, но на сцена е друго. Там виждаш реакцията на хората, докато играеш и можеш да се коригираш. В телевизията заставаш пред една камера, чуваш гласове от апаратната, някой ти движи текста, не виждаш оператора. Съвсем различно е!
- Весела и лъчезарна ли е Раши извън студиото?
- 50 % да, а останалите - не. Когато всички около мен са мрачни, аз съм най-веселият човек на света. Ако обаче всички са весели, аз съм мрачна. Все съм наопаки. Аз съм и голям песимист, винаги до последния момент си мисля, че нищо няма да се получи, всичко ще се провали, но все пак нещата се оправят.
- Обичаш ли да правиш номера на хората?- Преди “Без думи” може би несъзнателно съм правила номера и то не много често. Обаче напоследък предаването явно започна да живее в мен и все повече взех да правя номера. Скоро седях с братовчедка ми в заведение и похапвахме. Мен нещо ме прихвана и започнах да говоря всякакви гадости, кървища разни и все неща, които не са за маса. Успях да разваля апетита на жени от съседната маса и те възмутено ме помолиха да престана да говоря.
- Динамично ли е ежедневието ти?
- Обичам да е динамично около мен, това са най-хубавите ми дни и тогава съм в добро настроение. Ако съм хвърчала нагоре-надолу цял ден, вечерта съм щастлива. Ако обаче нищо особено не съм направила, не съм се видяла с някой интересен човек през деня, тогава направо полудявам. Не съм човек, който може да стои на едно място.
- Мечтаеш ли за нещо извън телевизията?
- Много си харесвам работата в Би Ти Ви, но тя не може да продължи до безкрай. Обичам театъра, надявам се да се занимавам повече с него. Мечтата ми е да играя на театрална сцена, както и да се снимам в киното.
- Какво те впечатли на фестивала в Мексико, който посети?
- Впечатлиха ме хората. Те са прекрасни, отворени, направо чудесни! Почувствах се много добре от общуването с тях, сигурно мексиканска кръв тече във вените ми. В Мексико хората вървят по улиците, усмихват се един на друг и си кимат. В България ако се усмихнеш на някой, той те мисли за откачалка.
- От какво се възмущаваш най-много? - Най-вече от това, че няма справедливост. Вече почти всеки кастинг е уреден и няма шанс за прохождащите актьори. Може да си страшно добър актьор и да нямаш шанса да го покажеш. Яд ме е за талантливите млади хора, а има много такива в България.
- Какво успя да съхраниш от детските си години?
- Лъчезарната си усмивка съм запазила до ден днешен!
- Имаш ли любима мисъл?
- “Бъди упорит и не се отказвай от мечтите си!”
прочитания: 8884
