- Играех в Пазарджишкия театър, в театър “Сълза и смях” в София и в театър “Барбуков”. Имаше период, в който правех предаването за БНТ “Природата в нас” на тема екология и здраве. Всъщност оттам натрупах опит за работа в телевизията. Телевизионният ми дебют беше в предаването “Знаете ли български?”

- Получих покана за работа в телевизията, приех и вече повече от четири години водя предаването “Иначе”. Не съжалявам за това свое решение, много добре се чувствам в ролята на водеща!

- Когато ме поканиха в Би Ти Ви, ме попитаха какво бих могла да правя и аз естествено казах “културно предаване”. Нещо, което да е свързано с театър и кино. Много цинично би било да правя нещо друго, при положение, че това съм завършила и с това ми е интересно да се занимавам.

- Името го измисли първият режисьор на “Иначе” Мариан Илиев. Лично на мен това име страшно много ми допада.

- Ужасно много работя. Просто 24 часа са ми прекалено малко в едно денонощие. Това е най-големият ми проблем. Имам амбиции, които непрекъснато се стремя да осъществявам, без в същото време да съм прекалено амбициозна. Обичам да уча езици. Уча английски и испански вечер. Понякога ходя на дублаж, дублирам филми. С доста неща се занимавам.

- Първоначално темите в “Иначе” бяха за културни събития, пиеси. Трудно беше първите 4 месеца, докато хората научат за предаването. След това получавахме толкова информация, че дори съм съжалявала, че в едно предаване не мога да вкарам повече неща, защото 25 минути са твърде малко. Имахме класификация поради ограниченото телевизионно време – качество, важност на събитието и т. н.

Сега в предаването темите са от сферата на шоубизнеса. Би трябвало да включваме и шоубизнеса в България, но тук той е на много ниско ниво. Пък и в доста предавания, както и в новините, се споменава непрекъснато какво се случва с дамите и кавалерите от музикалната и театралната ни сцени. Обръщаме повече внимание на шоубизнеса по света и, разбира се, стремим се да има някаква жълта страна на новините, които представяме. Оказва че, че това се търси, това се продава.

- О, много са, но Шон Пен ми е любимият актьор, а от актрисите харесвам Глен Клоуз, Уинона Райдър. Имат невероятно силни филми. Не мога да разбера защо в България няма добро кино. Не е защото нямаме добри актьори и режисьори. Всъщност знам защо! Нямаме такава производителност, че да натрупаме опит и да станем наистина добри. Нямаме и толкова теми за добри сценарии. Ние обаче си имаме нашите балкански теми, които, за съжаление, няма кой да разнищи.

- Аз харесвам комедията, стига да е добре направена. Забавен филм може да ме накара да се почувствам добре, такъв в който е преценена границата между хумора и простотията.

- Нямам такова. Иначе обожавам да шия дрехи, но не за себе си. Занимавам се с детето, това е най-голямата ми радост. Мисля че жените, които не са раждали и не са гледали деца, няма как да осъзнаят подобно щастие.

- Ще ми се да кажа организираността, обаче като имам толкова много ангажименти, много често се хващам, че всъщност ми липсва организираност. Но виждам недостатъците си, знам какво точно да оправя в себе си.

- Много неща съм искала да стана. Първо исках да бъда учителка, след това да стана спортистка. Тренирала съм 11 години лека атлетика. По-късно пожелах да стана актриса, всичките си желания нямаше как да ги събера в едно, освен ако не кандидатствам във ВИТИЗ. Там ме учеха и на танци, аз исках да танцувам. Обичам да танцувам, стига да може да се потанцува на дадена музика. Например “Alice In Chains” са ми любимци, но на тях не може да се танцува. Слушам и техно, Грейси Чапман и др.

- Не, май минах този етап. Преди години имах девиз: “Вярвай в себе си и ще победиш”. Обаче сега това ми звучи смешно. Винаги правя това, в което вярвам. Стремя се да отсявам най-важното, такава е философията ми.