- На фона на случващото се в ефира през последните 6-7 години присъствието ни е наистина забележително, защото много предавания се появиха и много звезди изгряха шумно и с блясък, след което безшумно и безславно потънаха в небитието. Това не означава, че се опитваме да оцеляваме или да вегетираме, просто си вършим работата и продължаваме да се надяваме, че има още път пред нас. Развиваме се. Смятам, че се развиваме.

- За тези години са минали над 1500 гости и още толкова сме заснели в репортажи. Не бих могъл да отделя, когото и да било. Елитът на нацията, напълно неизвестни хора в един много странен калейдоскоп се преплитат и продължават да се преплитат. И може би в това е успехът на предаването ни. Какво ли не сме правили в студиото? И какво ли още има да правим?

- Смятам, че няма тайна за оригиналността, защото човек или я носи в себе си, или не. Колкото или да се напъват екипи от сценаристи да създадат оригинален и неповторим образ на някого, ако той самият не е различен от останалите, няма да се запомни присъствието му на екрана, няма да впечатли зрителите по никакъв начин.

- Честно казано, музикалната сцена за мен в самото начало беше едно 100%-во предизвикателство. Никога не съм имал амбиции за кариера на музикалната сцена. Нямам ги и сега. Продължавам да гледам на певческите си изяви като на хоби и наистина не мога да си обясня агресията, с която някои хора коментират не качествата ми на изпълнител, а едва ли не правото ми да излизам на сцената и като певец. Смятам, че това е проблем на изключителната им завист. Обръщам гръб на тези неща.

- Никога не бих се двоумил дали да остана телевизионен водещ или да избера кариера на певец. Никога не бих загърбил телевизията, никога.

- Да бъда такъв, какъвто съм. Да съм верен на себе си, на собственото си "аз", на вътрешния си глас. Безкрайно много съвети приемам, вслушвам се в приятелски критични и не чак дотам забележки, но съм верен на себе си. Това е най-важният принцип в живота ми.

- Много се спекулира с използването на тази дума. С нея като че ли се окачествяват всички хора, които в публичното пространство имат малко по-различен от скования образ на водещия на новини. Шоуменът е човек, който създава настроение, който всъщност може да превърне всяко едно събитие в запомнящо се шоу, да внесе част от собственото си и част от неподражаемия си чар в онова, което стига до публиката. Да, в някои ситуации определено се смятам за шоумен, защото с това си вадя хляба. За никого не е тайна, че основните си доходи аз получавам като водещ на събития, на мероприятия извън телевизията.

- О, мога да говоря с часове! Едва ли ще ни стигне мястото. Невероятно събитие. Тридесети юбилеен фестивал, който тази година нямаше конкурсен характер. Беше събрал само победителите от различните издания на фестивала. Когато всичко свърши, си казах: "Ако никога не отида повече на цирк, това ще ми е достатъчно!" Ще ми държи влага за цял живот. Защото аз наистина видях най-доброто от най-доброто, създадено в цирковото изкуство за последните 30 години.

-Това, че отказах на Би Ти Ви доста примамливото предложение да отида на работа там. Това беше първата година, след като бяхме започнали "Чай". Все още имахме много надежди за много неща, които да се случат с нас в предаването. Съжалявам не за друго, а защото съм напълно убеден, че отношението към екипа и към дълголетието на предаването щеше да бъде различно от това, което е днес.

- Към професията на водещ аз не съм се стремил. Озовах се съвсем случайно на конкурс в телевизията преди 14 години. И всъщност толкова време си повтарям, че водещ не е професия. Водещ е ситуация, в която един професионален телевизионер попада за известен период от време. За мен професия е професията на репортера. Аз смятам, че за годините, прекарани в новините, съм успял да я овладея. Нямам никакви притеснения, че един ден мога отново да се завърна там. Мисля, че всеки добър репортер има качествата за телевизионен водещ.

- В нашата телевизия да правиш планове е чиста проба загуба на време. Защото плановете ги прави някой друг и просто те уведомява за решенията си. Имаме желание от година време да променим декора и въобще доста неща, случващи се в предаването.

- За съжаление, разбирам това постфактум, след като вече съм дал трибуна на този или онзи, който в никакъв случай не е трябвало да прекрачва прага на студиото ни. Казвал съм си, че не бих поканил посредствеността, а много пъти сме й давали шанс за изява. Агресията - а тя е присъствала за огромно мое съжаление. Нетолерантността - промъквала се е дори и тя. Така че не искам да казвам големи думи.

- Пожелавам си само и единствено да съм жив и здрав.