 Йълдъз Ибрахимова е сред тези изпълнители, които свободно могат да избират между различни стилове в джаза, класическа музика, спонтанната импровизация или автентичния фолклор. |
"Вирджиния Рекърдс" издаде юбилейния албум на примата на българския джаз - Йълдъз Ибрахимова, озаглавен "30 години на сцената". През 2006 г. се навършват точно 30 години от първата голяма сценична проява на Йълдъз, когато тя дебютира с "Биг Бенд"-а на Българското Национално Радио на фестивала във Варна (1976).
През 2006 г. отбелязваме една 30-годишна кариера, в която Йълдъз Ибрахимова покори не един или два професионални върха; преживя драматични моменти в човешки план под името Сузана Ерова; разчупи редица стереотипи и разми музикални жанрове, за да можем днес да говорим за "стила Йълдъз Ибрахимова". Това са години, през които тя не само че не се плашеше да експериментира, но и създаде нови стандарти за всички нас.
- Кое си спомняш най-ярко от дебюта си на сцена преди 30 години с Марио Станчев?
- За мен този дебют беше вълнуващ, защото Марио "официално" ме представи на публиката в джаз клуба под Операта. Въпреки че тогава бях последен курс студентка в Консерваторията, където пеех класика, а извън нея пеех джаз, имах доста голям "стаж" пред публика - детска музикална школа, музикално училище и Консерватория. Бях получила общо 14 години музикално обучение. - Дори и след 3 десетилетия не спираш да експериментираш. Смяташ ли, че има нещо, което все още не е открито в съвременния джаз?
- Мнoгo неща са вече изпяти, но сигурно има какво още да се изпее.
- Коя е твоята пътеводна светлина през цялата ти кариера?
- Обичта ми към музиката, към пеенето.
- Много или малко са 30 години на сцената?
- И много, и малко - как бързо минаха тези 30 години, а има още толкова много да се прави.
- Наричат те "звездата на България и Турция". Ласкае ли те това?
- Хората обичат да слагат етикети, приятно е за човек да слуша подобни приказки, но не е най-важното.
- Коя е най-енигматичната личност, с която си работила?- Петър Ковалд, Антойне Херве.
- Смяташ ли, че българският джаз може да достигне някога нивото на американския? Все пак джазът е създаден именно в Америка.
- Ако става дума за стандартен джаз, за българските музиканти, които живеят в България, е изключително трудно.
- Кои са трите най-важни неща в живота ти?
- Лично за мен - да съм здрава аз и всички мои близки около мен, обичта и уважението ми към моите приятели, любовта ми към природата, към нашия прекрасен свят.
- Какво ти помага да се заредиш с енергия на сцената, а и извън нея?
- Положителното мислене.
- Разкажи ни повече за новата си двойна колекция, с която ще ознаменуваш твоя юбилей. Как се роди идеята, имаше ли трудности при осъществяване на проекта?
- Имах събран доста музикален материал от мои албуми, излезли в България и други страни, концертни записи. Реших на юбилейната си година да направя подбор, който бе доста труден. Събрах избраното в два диска -"Classics & Jazz" и "Балканатолия".- Какво може да задържи младите хора в България в тези трудни времена?
- Подходяща работа и заплата за нормален живот.
- Има ли я още българската духовност?
- Предполагам и се надявам, че я има.
- Какво ще пожелаеш на себе си и на почитателите си през новата година?
- Нека новата 2006-та година бъде по-добра от предишната, да е здрава, благодатна и щастлива.
За много години. Същото желая и на вас. Всичко добро.
прочитания: 7665
