" />
We Rock
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Музика
Киномания
Декор
История
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Кой е любимият ви филм на режисьора Дейвид Линч?

Мълхоланд Драйв
Ерейзърхед
Диво сърце
Синьо кадифе
Дюн
Вътрешна империя
Туин Пийкс: Огън, следвай ме
Изгубената магистрала
Човекът слон

 
   Резултати

ВРЕМЕТО
Kantorakantora_new
Анастасия Волочкова: "Звезда" е човек, който има своя вътрешна светлина
 
07 Яну, 2006
Анастасия Волочкова: "Звезда" е човек, който има своя вътрешна светлинаТрудно е да се намери в Русия по-популярна и по-скандална личност от Анастасия Волочкова. Името на балерината от "Большой театр" не слиза от страниците на вестници и списания.

За Анастасия балетът не е просто една разходка, а тежък ежедневен труд. Всеки нов спекатакъл, всяка нова концертна програма изискват месеци и месеци изнурителни репетиции. И навярно е нужно до фанатичност да обичаш работата си, за да й отдаваш толкова много труд и време.

Не е за вярване, но буквално два месеца след раждането на дъщеря си Анастасия Волочкова отново е във форма и танцува. В средата на ноември тя гостува на сцената на Краснодарския театър, след което започна концертно турне по много градове на Русия и ОНД.

Интервюто взе Раиса Вивчаренко, Москва

- Настя, нима вече пристъпихте към работа?

- Може би на някои ще се стори смешно, но аз не съм прекъсвала работа. До най-последния ден на моята бременност играех. И така се случи, че на третия ден от раждането на дъщеричката ми вече бях в "Большой театр". А започнах със сериозните репетиции седмица след раждането, защото трябваше да се готвя за спектакъл, който освен това е един от най-красивите класически балети. След това стартира голямо турне по много градове на Русия и ОНД - Ереван, Новосибирск, Иркутск, Красноярск, Челябиснк, Алма-Ата.

- А как е дъщеричката Ви?

- Трябваше да поверя Ариадна на грижите на моя съпруг Игор и на бавачката. Това ще бъде първият момент, в който оставям детето си за по-дълго време. Надявам се, че за в бъдеще ми предстоят по-кратки пътувания от по 2-3 дни.

Трябва не просто да помагаме на децата, а да ги приобщаваме към изкуството!- В осмия месец от бременността си снимахте клип?

- Да, клипът е вече почти готов и скоро ще го видите на екрана. Идеята "Танцът на бременната дева" взаимствах от дневниците на великия руски танцьор Вацлав Нижинский, описана от него преди сто години и останала до този момент нереализирана. В осмия месец от бремеността бях в прекрасна форма, продължавах да репетирам, затова сметнах за възможно да осъществя това. Всичко заснехме за три дни, режисьор беше Хуан Лара, костюмът за една нощ уши Алиса Толкачева. А на деветия месец от бремеността се заех със създаването на своя авторска програма за телевизията. Но засега няма да разгласявам никакви подробности за названието, темата и телевизията. Мога само да кажа, че на зрителите ще им бъде интересно.

- С благотворителност занимавате ли се?

- Разбира се, трябва не просто да помагаме на децата, а да ги приобщаваме към изкуството. На 27 януари в Москва ще се състои моят голям благотворителен концерт в Кремъл. Залата разполага с 6-7 хил. места, ще бъдат продадени само хиляда билета, а за останалите места искам да поканя деца от цялата страна. По градовете на Русия, започвайки от Беслан, Грозни, Краснодар, Ростов, ще пътува влак, в който ще събираме децата. Възможно е, много от тях за първи път в живота си да видят не само Кремълския дворец, но и Москва. А преди концерта ще организираме голям празничен обяд и пързаляне с кънки.

- Във фигурното пързаляне, например, завистливите конкуренти обикновено пилят кънките. А какво се случва в балета?

- За мое голямо огорчение понякога се случват коварни неща. При мен това започна още в балетното училище. В първите класове нямах много успехи в професията, но имaх отлични резултати по общообразователните предмети и така се случи, че дружах основно с момчета. Затова не ми се прощаваха успехи и някакво внимание от страна на момчетата и педагозите. Отивайки в съблекалнята, можех да видя как всичките ми вещи от шкафа бяха разхвърляни, палтото напъхано зад парното, а в джобовете - цигари. Но това бяха детски бели. Когато дойдох в "Большой театр", честно казано в началото не разбирах защо костюмерите ме предупреждаваха, като излизам на сцената да заключвам гримьорната си. Аз им казвах, че нямам там нищо скъпо - козметика, неща, за които няма да ми бъде тъжно дори да се изгубят. Но тогава ми обясниха, че трябва да бъда внимателна, за да не ми откраднат балетните туфли, приготвени за спектакъла, или пък за да не сипят в тях стъкла. Никак не можех да повярвам, че подобно нещо е възможно. И ето - докато танцувах в спектакъла "Лебедово езеро", отидох в антракт, за да се преоблека в костюма на черния лебед, и установих, че е нарязан. Това беше урок и сигнал, че на някого не съм удобна и не се харесвам. Но аз реших, че Господ ми дава знак, че не е важно да блестят камъните на костюма, а балерината на сцената. И тогава аз изтанцувах, както казва моята майка, която беше в театъра, един от най-успешните си спектакли.

- Настя, кажете колко чифта палци са Ви нужни за едно представление?

- За спектакъл или за една концертна програма е нужен чифт палци. След това с тях може веднъж да се репетира. В месец средно ми трябват по десет чифта палци.

- А кой Ви ги шие, има ли някакви особени изисквания?

- Много добър майстор в Лондон ми шие палците. Моят приятел Енди Керман ми помогна да го открия.

За Анастасия балетът не е просто една разходка, а тежък ежедневен труд- Кой Ви измисля костюмите?

- Идеята, разбира се, ми подава моят хореограф в зависимост от това каква е темата и съдържанието на номера, които танцувам. Безусловно има и мое участие - някакви мисли, идеи. Разбира се, винаги се допитвам до моя майстор в Петербург - Ирина Воркова, която ми шие костюмите от първия работен ден в театъра.

- Някога знаменитият спектакъл от репертоара на "Большой театр" -"Кармен", поставен за Мая Плисецкая, беше поверен с нейно съгласие на Вас. Как точно се случи това?

- Занете ли, такова съчетание на ум и мъдрост е голяма рядкост в балетния свят. Мая Михайловна притежава всички тези качества, благодарна съм на съдбата, че имах щастието да общувам с нея и репетирам. Винаги ще помня как на първото занятие тя излезе на високи токове и изтанцува целия балет. Особено много държа на снимките, които останаха у мен след нашата среща. Между другото Радион Щедрин и Мая Плисецкая ме подържаха най-много по време на моите гонения в "Большой театр".

- Вашата популярност може да се сравни само с популярността на поп звездите, тежест ли е това за Вас?

- Никога не съм се стремила към нещо подобно. И сега ми се иска да бъда известна не с гръмкосттта на името, а с някакви дела и постъпки. Днес понятието "звезда" се измени, придоби друго значение и смисъл. За мен "звезда" е обозначение за човек, който притежава някаква вътрешна светлина, която осветява наоколо. Що се отнася до мен, аз просто искам всичко, което притежавам - талант, външност, образование, вложено от майка ми, да използвам за благото на това изкуство, на което посвещавам живота и творчеството си.

- В какъв момент бихте се оттеглили от сцената?

- Според мен балетът съществува за младите. Тръгването от сцената трябва да стане навреме - по-добре рано отколкото по-късно. И трябва да си тръгнеш тогава, когато си в разцвета на силите си. Защото съм виждала такива ситуации, когато хората са танцували така, че не е трябвало да бъдат гледани - не искам да стигам до такъв стадий. Мечтая си за кинокариера и всъщност сега имам няколко предложения. Едно от тях е да изиграя Матилда Кшесинска.

Съдбата не изпраща на човек повече изпитания от това, което може да носи!- Вкъщи само класическа музика ли слушате?

- Не, разбира се. Харесвам различна музика. Много ми харесва Джордж Майкъл, Еня, "Енигма", Шарл Азнавур, Едит Пиаф - между другото на нейните песни имам няколко хореографски композиции. Слушам музика за медитация. От класиката обичам практически всичко. От руските естрадни изпълнители са ми интересни само Лариса Долина, Лайма Вайкуле, Леонид Агутин, Дмитрий Маликов.

- Какво не бихте могли никога да простите?

- Какво не мога да простя... Не бих могла да забравя лъжата и предателството. Лъжата е най-негативното качество в света. Ако говорим за мъжа, то той е длъжен да бъде истински, без лъжа.

- Игор такъв ли е?

- Игор е истински, забележителен, много любящ, достоен и благороден.

- Имате ли жизнено кредо към което се придържате?

- Нямам някакъв определен девиз, просто тези маяци, които светят за мен в живота са любовта, красотата, добротата и истината. Също зная, че винаги всичко се случва така, както е нужно, и съдбата не изпраща на човек повече изпитания от това, което може да носи. Бих искала винаги да съм готова за изпитания.

Пълният текст на интервюто с Анастасия Волочкова може да прочетете на страниците на "Русская газета"
прочитания: 6771

We Rock 2 AgroPlovdiv

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info