- Заслугата е на целия екип. Всички заедно подготвяме предаването, а аз съм по-скоро лицето на “На кафе”. Зад мен стоят много хора и всички те работят от сутрин до вечер, за да стават добре нещата. Екипът ни се състои от десетина човека, всеки предлага по нещо и така подбираме темите. Има случаи, в които въобще не знам какво са подготвили колегите ми, защото не съм била в редакцията. Имаме си обаче пълно доверие един на друг и аз знам, че хората до мен перфектно са си свършили работата. “На кафе” се подготвя за две седмици напред, в които аз знам кой ще ми бъде на гости и какво ще се случи.

- Много трудно, особено такъв тип предаване. Три часа всеки ден трябва да бъдеш различен и интересен. Трудностите са от всякакво естество. Трябва да комбинираш подходящи гости и интересни теми в рубриките.

- Отново заедно с екипа го измислихме. Когато трябваше да изберем име на предаването ни, се събрахме и решихме, че то трябва да се върти около кафето. Избрахме “На кафе”, защото в България изразът “отивам на кафе” е станал нарицателно за среща. Отиваш да си полафиш с някого, може въобще да не пиете кафе, може да пиете бира! “На кафе” е нарицателно за среща с хора, с които ти е приятно да седнеш, да поговориш, да се посмееш, пък ако трябва дори да си поплачеш.

- Изключително ме удиви Венеция, особено островчетата край града. Аз бях там точно по време на фестивала през месец февруари и видях неща, които хора, ходили повече пъти от мен във Венеция, не са имали възможността да видят. Всичко е впечатляващо, уникален град. Не е нещо, което може да се разкаже!

- Да, има много такива дни. Неименуемо е. Не знам как успявам, това е част от работата. Може би във всяка професия има специфични неща, с които човек трябва да успее да се пребори. Така и аз трябва да скрия тъмните кръгове под очите, ако съм уморена. Не трябва да показвам, че съм тъжна или имам проблеми.

Нямам някаква специална техника. Някак си се чувствам на друго място, когато застана пред камерата. Като че ли се откъсвам от всичко останало през тези 3 часа, но след това мога да рухна и да се чувствам отново зле. Просто се мобилизирам по време “На кафе”.

- За много неща, разбира се. Проблемът ми е, че не мога да си организирам добре свободното време. Предпочитам да се наспя, защото ако има нещо, което ми липсва най-много, то това е сънят. Аз съм човек, който има нужда от много сън. Винаги съм обичала да си лягам рано и да ставам късно.

Когато имам мъничко свободно време и проспя голяма част от него, след това започвам да съжалявам, че съм го пропиляла, вместо да направя нещо, за което също нямам време. Иначе обичам да пътувам, да се разхождам. Обожавам да се занимавам с дъщеря ми Мари.

- Когато съм у дома, рядко се сещам да си пусна музика. Телевизорът обаче постоянно работи, звукът е спрян и той е като фон. Това сигурно е професионална деформация. Уморявам се от телевизия, но вкъщи съм постоянно с дистанционното! Обичам киното. Може би от всички изкуства най-много обичам него.

- Неприятно да го покачи може всичко екстремно. Не обичам такива спортове или изживявания. Иначе много неща покачват приятно адреналина ми. Например всичко, което дъщеря ми прави и открива. За нея това са удивителни нови неща!

- От времето, когато не си спомням мечтите си, майка ми твърди, че съм мечтаела да стана цветарка. Не знам защо съм желала точно това. От времето, което вече помня, със сигурност исках да съм на сцена. Все се опитвах нещо да пея, да рецитирам. Обличах на майка ми роклите, непрекъснато се кипрех. Такива неща. В известен смисъл съм постигнала детската си мечта. Имам своята сцена!

- Винаги е представлявало пречка за мен това, че не съм амбициозен човек. Постигнала съм неща, които сега си мисля, че ако бях по-амбициозна, по-рано щях да постигна. А какво ми е помагало, не знам. Мисля че Господ ми е помагал. Аз съм вярващ човек и смятам, че Бог ми е помагал във всичко и че ме пази от лоши неща.

- Не, никога не съм имала. Девизи, максими и такива неща не са ме ръководели. Имам си своите мисли и те са ми достатъчни!