We Rock
 
Търси: 

МЕНЮ
Начало
Новини
Музика
Киномания
Декор
История
Здраве
Спорт
АвтоМото
Оживление
Желание
Невероятно е, че...

АНКЕТА
Коя е любимата ви фентъзи поредица?

Властелинът на пръстените
 [tally] 33%
Тъмната кула
 [tally] 22%
Землемория
 [tally] 4%
Песен за огън и лед
 [tally] 19%
Вещерът
 [tally] 19%
Конан Варварина
 [tally] 4%

ВРЕМЕТО

ВАЛУТИ
Colibrikantora_new
Гала: В България изразът “отивам на кафе” е нарицателно за среща
 
29 Апр, 2005
Гала: В България изразът “отивам на кафе” е нарицателно за срещаГала Будева е водеща на предаването “На кафе”, което се излъчва по Нова телевизия. Вече повече от четири години тя кани зрителите “на кафе” всяка сутрин.

- Как подготвяте “На кафе”, какви са темите в предаването?

- Заслугата е на целия екип. Всички заедно подготвяме предаването, а аз съм по-скоро лицето на “На кафе”. Зад мен стоят много хора и всички те работят от сутрин до вечер, за да стават добре нещата. Екипът ни се състои от десетина човека, всеки предлага по нещо и така подбираме темите. Има случаи, в които въобще не знам какво са подготвили колегите ми, защото не съм била в редакцията. Имаме си обаче пълно доверие един на друг и аз знам, че хората до мен перфектно са си свършили работата. “На кафе” се подготвя за две седмици напред, в които аз знам кой ще ми бъде на гости и какво ще се случи.

- Трудно ли е да се прави предаване?

- Много трудно, особено такъв тип предаване. Три часа всеки ден трябва да бъдеш различен и интересен. Трудностите са от всякакво естество. Трябва да комбинираш подходящи гости и интересни теми в рубриките.

- Как се роди името?

- Отново заедно с екипа го измислихме. Когато трябваше да изберем име на предаването ни, се събрахме и решихме, че то трябва да се върти около кафето. Избрахме “На кафе”, защото в България изразът “отивам на кафе” е станал нарицателно за среща. Отиваш да си полафиш с някого, може въобще да не пиете кафе, може да пиете бира! “На кафе” е нарицателно за среща с хора, с които ти е приятно да седнеш, да поговориш, да се посмееш, пък ако трябва дори да си поплачеш.

- Обичаш да пътуваш, на кое място се почувства най-впечатлена по време на своите пътувания?

- Изключително ме удиви Венеция, особено островчетата край града. Аз бях там точно по време на фестивала през месец февруари и видях неща, които хора, ходили повече пъти от мен във Венеция, не са имали възможността да видят. Всичко е впечатляващо, уникален град. Не е нещо, което може да се разкаже!

- Сигурно има дни, в които си уморена или не си в настроение. Как заставаш пред камерата, без да показваш това?

- Да, има много такива дни. Неименуемо е. Не знам как успявам, това е част от работата. Може би във всяка професия има специфични неща, с които човек трябва да успее да се пребори. Така и аз трябва да скрия тъмните кръгове под очите, ако съм уморена. Не трябва да показвам, че съм тъжна или имам проблеми.

Нямам някаква специална техника. Някак си се чувствам на друго място, когато застана пред камерата. Като че ли се откъсвам от всичко останало през тези 3 часа, но след това мога да рухна и да се чувствам отново зле. Просто се мобилизирам по време “На кафе”.

- За какво не ти стига свободното време?

- За много неща, разбира се. Проблемът ми е, че не мога да си организирам добре свободното време. Предпочитам да се наспя, защото ако има нещо, което ми липсва най-много, то това е сънят. Аз съм човек, който има нужда от много сън. Винаги съм обичала да си лягам рано и да ставам късно.

Когато имам мъничко свободно време и проспя голяма част от него, след това започвам да съжалявам, че съм го пропиляла, вместо да направя нещо, за което също нямам време. Иначе обичам да пътувам, да се разхождам. Обожавам да се занимавам с дъщеря ми Мари.

- Каква музика харесваш? Обичаш ли киното?

- Когато съм у дома, рядко се сещам да си пусна музика. Телевизорът обаче постоянно работи, звукът е спрян и той е като фон. Това сигурно е професионална деформация. Уморявам се от телевизия, но вкъщи съм постоянно с дистанционното! Обичам киното. Може би от всички изкуства най-много обичам него.

- Какво може да покачи адреналина ти?

- Неприятно да го покачи може всичко екстремно. Не обичам такива спортове или изживявания. Иначе много неща покачват приятно адреналина ми. Например всичко, което дъщеря ми прави и открива. За нея това са удивителни нови неща!

- Постигна ли детската си мечта?

- От времето, когато не си спомням мечтите си, майка ми твърди, че съм мечтаела да стана цветарка. Не знам защо съм желала точно това. От времето, което вече помня, със сигурност исках да съм на сцена. Все се опитвах нещо да пея, да рецитирам. Обличах на майка ми роклите, непрекъснато се кипрех. Такива неща. В известен смисъл съм постигнала детската си мечта. Имам своята сцена!

- Какво ти е пречило и помагало в живота?

- Винаги е представлявало пречка за мен това, че не съм амбициозен човек. Постигнала съм неща, които сега си мисля, че ако бях по-амбициозна, по-рано щях да постигна. А какво ми е помагало, не знам. Мисля че Господ ми е помагал. Аз съм вярващ човек и смятам, че Бог ми е помагал във всичко и че ме пази от лоши неща.

- Имаш ли любима мисъл?

- Не, никога не съм имала. Девизи, максими и такива неща не са ме ръководели. Имам си своите мисли и те са ми достатъчни!

прочитания: 9488

We Rock 2 AgroPlovdiv

За нас Контакти Връзки Реклама Фотогалерия

Free Page Rank Tool
2005 © интернет медия Обектив. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта става само със
съгласието на екипа и посочване на източника. За контакти: info@obektiv.info