- Тя ми се обади и ми каза, че може да се прави филм. Първоначално Йорданка искаше не да участва, а да говорят за нея хора, с които е работила. Как да допуснеш такова нещо: тя е човек сладкодумен, толкова находчив, толкова богата на преживявания, на познанства, на контакти, на приятели? Тя има толкова неща да разказва за себе си и за срещите си, и за преживяното. В същото време Йорданка Христова е един безкрайно емоционален човек, не някой затворен сухар - да си е вирнал носа и само да се интересува от себе си. Как така ще се прави филм за нея, а пък тя няма да участва? Тъкмо обратното. Някъде още януари месец ние започнахме да се готвим и да разговаряме какво и как ще бъде.

- Хората, които трябваше да говорят за Йорданка - сериозни представители на българската култура и общественост, като Светлин Русев, Коста Цонев, Васа Ганчева, Любо Левчев, Тончо Русев, Хачо Бояджиев и колегите й Бисер Киров, Марги Хранова, Нели Рангелова. Те просто се съгласиха, даже не съм ги уговарял. Най-трудно беше самата Йорданка да накарам да вземе участие. Тя до последния момент казваше: "Ама защо аз трябва да говоря, ама защо?" Ами защото основното, което исках да се получи, е изповед - като на всеки жив човек. Но кой иска да му надничат в живота? Кой иска да споделя съкровени неща? - те не се изваждат лесно. И заради това от толкова дълго време Йорданка се готви, но все отлага тази книга, която трябва най-сетне да я напише, за себе си.

- Да, млада е, разбира се. Тя ще продължава да пее и затова към тази книга има още какво да се прибавя. Едно нещо аз много ценя у Йорданка - че тя остана верна на ценностната си система и не я смени в зависимост от някаква конюнктура на времето. Тя остана верна на себе си - на това, към което се стреми, гони, защитава.

- С още по-голяма сила се потвърди моята представа за нея: един човек, предан на хората, които обича и когото обичат. Тя е една истинска прима на българската популярна песен. С удоволствие работя с нея, защото тя е от малкото певци, които могат да пеят на живо. Ценното при Йорданка е, че тя може да пее както с голям оркестър, така и в съпровод само на един инструмент, за което се иска не само глас, но и музикална култура. За съжаление, днешните звезди пеят само на плейбек.

- Моя. Твърдя, че тя, Боян Иванов и Орлин Горанов са певци, на които можеш да им възложиш актьорска задача. Йорданка много пъти съм я канил за водеща, както и Боян. Да не забравяме, че Орлин е и оперен артист. Добре е когато певецът е приятен, артистичен, но да го накараш, както на актьора му поставяш актьорска задача - да се превъплъти, е по-бамбашка работа. Е, Йорданка го умее. Тя го умее още от много млада. Заедно със сериозни представители на актьорското съсловие като Георги Раданов, Пенчо Петров, Петко Карлуковски, Георги Попов (ей сега като повтарят "На всеки километър", той там играе), някъде 60-те години пътуват из България със сатиричен спектакъл, който се нарича "Шлагерна пътека". Тя и пее, и участва в скечовете с актьорите, т. е. понася актьорско натоварване. Затова Йорданка като я накараш да коси, ще коси. Разбира, тя не се е преструвала, а истинска трева с истинска косачка е косила.

- Напиши ми сценарий и моментално ще я поканя. Тя между другото беше канена да участва в игрален филм, но, за съжаление, май и този филм остана недовършен, защото пак не стигнаха пари. Стига да имах възможност, бих направил нещо начело с нея и с тези момчета. Боян Иванов аз съм го ползвал на сцена - като водещ на детско предаване, нямаш представа колко е артистичен.

- Основно на морето. Тя обича морето и аз го обичам. Тя има една малка къщичка... Човек като се разходи из Бояна, из Драгалевци - такива грозни палати, такива архитектурни недоразумения. А една певица като Йорданка има такава малка къщичка. В крайна сметка, защо му е на човек да прави огромни палати, като ние тук сме за кратко време?! Да има покрив над главата, където можеш да се усамотиш и да си подредиш мислите и да събереш от време на време близки хора, които наистина са ти близки, и да размените човешки мисли - това е съвсем достатъчно, с едно малко дворче. Тя имаше хубав изглед към морето, но сега са започнали да строят пред нея пететажна кооперация, която затваря гледката. Пред тая необятност на морето човек се чувства дребен, но и в същото време силен, защото той е стъпил здраво на земята. Точно в такива моменти с оператора Димитър Константинов я снимахме. Там има една стара църква, зад нея е вдадено висок бряг, скали, а отгоре - една неокосена поляна. И можеш да седнеш и с часове да се взираш в морето, в хоризонта, и да мислиш. И да подреждаш и да преценяваш неща, които трябва да поправиш, които трябва да свършиш, докато си тук на тая Земя.

- Ти казваш, че летен театър сме снимали. Аз мисля, че летен театър няма. То просто там има една разорана целина, останала от летния театър. Тази пролет е бил съборен, за да строят хотел.

- От кое да ме е страх? Няма нищо страшно, то е по-скоро жалко. Нека да има нови и красиви хотели, защото преди имаше грозни хотели, сиви. Сега са шарени и спалнята на един хотел гледа в спалнята на друг хотел. Те са толкова нагъсто един до друг, че аз не знам дали ще има толкова място на плажа за хората, които ще дойдат да се пекат. Те идват заради морето, не заради хотелите. Там е летен курорт - трябва да има летен театър, където да им бъде показано нещо българско, някаква програма. Дали тя ще бъде забавна, фолклорна, или ще слушат великите български гласове… И представи си, никъде не е помислено къде да бъде построен нов център на културата. Добре, това било старо, социалистическо - съборено е. Ами хайде сега, помислете къде да бъде построено ново! Ами то няма място от хотели. Аз съм дълбоко убеден: тези чужденци не идват заради хотелите. Като се върнат в родните си земи, те няма да кажат: "Бях и видях такъв хотел!", а биха казали: "Слушах уникален глас, видях уникален танц, видях уникално майсторство". И това ще бъде претекст да кажат: "Абе, знаете ли, аз в онези земи видях нестинари върху огън. Трябва да отидете и вие да ги видите!" Ето такива уникални неща, свързани с българската култура и с българското, няма средище, където те да бъдат показани. А пък в летния театър нека да има някакъв друг фестивал, но фестивал на българското песенно майсторство, защото и българските класически певци, и българските популярни изпълнители са на ниво, гласовити са, те могат достойно да се представят. Но няма къде.

- Най-капризният? Те са така, като децата. Обичат и да се поглезят, и да повишат тон, но когато намериш пътя към тях, когато ги накараш да ти повярват в името на крайната цел - тя няма начин да не е добра, и като намериш път към тях, работата тръгва и престават да капризничат. Винаги хората, които съм избирал да работя, съм се стремял да ги подбирам, че да ги чувствам близки. Капризи към мен не имало, освен - нали все не стигат пари, за нова техника.

- Дано да ми е простила милата, лека й пръст, имам един грях към нея, затова ще го споделя. Бях на телевизионния фестивал в Албена и тя ми се обади по телефона. А бяхме направили с нея един филм, преди да почине и съпругът й Неки. Бях й подарил едно копие - на любителска касета. И се обажда: "Някой ми взе филма. Моля те, искам още едно копие!" Тя много си го обичаше филма, казваше се "Мария Нейкова в Песен за двама", носеше заглавието на нейната визитка, песента от филма "Козият рог". Казах й: "Марийче, аз не съм в София, аз съм на фестивала. Щом се прибера, ще се помъча да ти помогна да го имаш това копие." Така се завъртяха нещата, че не минаха и два месеца и тя почина. И аз имам грях към нея, че не й възстанових филма, дано да ми е простила. Един ден като се срещнем горе, ще я попитам.

- За това си има млади момчета. Всяко едно нещо е с времето си. Аз ще се чувствам не в свои води, ако го правя. В крайна сметка, аз съм навлязъл в една зрялост, и бих искал сега да ме експлоатират за зрели неща, които са подобаващи за възраста и за опита, които съм получил. За съжаление, мен и други колеги недостатъчно ни експлоатират точно в този момент. Просто няма производство. Никой не иска да се втурне да прави неща, свързани с културата.