Филмът "Takao Dancer" стана носител на наградата “Най-добър чужд филм” на VIII-ия филмов фестивал за наследство “Идоли”. Трагичен любовен триъгълник комбинира мелодрама с криминална история.

“Танцьорката на такао” (“Takao Dancer”) на режисьорите Вен-Шинг Хо и Оучул Хуонг е романтична драма, която проследява дълбоката връзка между две момчета и едно момиче – от ранните им младежки години до зряла възраст. Трагичен любовен триъгълник, който комбинира мелодрама с криминална история. Бягството от скучната рибна ферма на бащата на едно от децата и стремежът да заминат за Големия град довеждат до фатално убийство, което предопределя завинаги съдбата на героите... Наред с яркия изказ, стилизираното действие и изпълнения с обрати сценарий, “Танцьорката на такао” поднася и изключителен саундтрак с различни вариации на класиката “Къщата на изгряващото слънце” на “The Animals”. Филмът стана носител на наградата “Най-добър чуждестранен филм” на VIII-ия Международен филмов фестивал за наследство “Идоли” (11-17 май 2015 г.).

Режисьорът Оучул Хуонг е от Южна Корея. Любовта му към литературата и рисуването му е предадена от баща му още в най-ранно детство. Хуонг завършва Факултета по изящни изкуства в Националния университет в Сеул, след което продължава образованието си в Ню Йорк. Оучул Хуонг е сценарист, режисьор, художник, скулптур, поет и има създадени над 2000 творби. Негови са и картините, включени във филма “Танцьорката на такао”.

Вен-Шинг Хо изучава класическо пиано от 5-годишна. Тя колекционира пиана и много други музикални инструменти, които по думите й я вдъхновяват в нейната работа като режисьор. Вен-Шинг Хо учи класическа фотография в Тайпей, Тайван и режисура в Америка, след което става доктор на науките в Университета Васеда в Токио.

- Смятате ли, че филмът “Танцьорката на такао” може да се определи като “арт кино”?

- Да, разбира се. Много режисьори и филмови критици споделят мнението, че “Танцьорката на такао” притежава уникален визуален стил и повествователна форма.

Историята, която разказваме е представена чрез звук и визия. Понякога тя е логична, друг път – мистична. Разказът във филма е като пъзел, който в много случаи не може да бъде решен. “Танцьорката на такао” съчетава в себе си религия, философия, литература, изкуство – неща, които помагат на хората да разберат феномена живот.

- Децата или младежите от актьорския състав на “Танцьорката на такао” въздействат по-силно на зрителите?

- Подобно разделение не може да бъде направено. Проведохме над 20 прослушвания, за да открие най-добрите актьори както за детския, така и за възрастния кастинг за ролите на тримата главни герои.

Филмът ни може да бъде оприличен на джаз изпровизация. Всички от снимачния и актьорския състав сме като семейство – репетираме, учим диалозите си заедно, споделяме подробности от ежедневието си. “Танцьорката на такао” обедини цялото това богатство и се превърна в наблюдение на самия живот и всички негови “импровизации”.

- Защо избрахте “Къщата на изгряващото слънце” на “The Animals” за лайтмотив на филма? Колко вариации на песента са включени в “Танцьорката на такао”?

- “Къщата на изгряващото слънце” всъщност е класическа фолклорна балада с неизвестен автор. За първи път тя вижда бял свят през 1877 г., а хитът на “The Animals” е най-познатата и комерсиална версия на тази композиция. Мелодията на “Къщата на изгряващото слънце” е прекрасна. Лириката в песента препраща към самата история, която се разказва в “Танцьорката на такао”. Подтекстът на “Къщата на изгряващото слънце” е изпълнен с надежда – много важен елемент в сюжета на филма. Надеждата и прошката носят истинското щастие в живота. Вдъхновяващо е.

В “Танцьорката на такао” песента и многобройните й вариации олицетворяват любовта на тримата главни герои към морето и един към друг. Да направим музиката за цял филм на основата на една песен беше голямо предизвикателство, но изпитахме неизмеримо задоволство от крайния резултат. Автор на саундтрака към “Танцьорката на такао” е Дилън Тейлър, който е джаз музикант. Саундтракът “Takao Dancer” бе издаден официално през тази година и включва 16 версии на “Къщата на изгряващото слънце”.

- Какво означава за вас наградата “Най-добър чуждестранен филм” на Международния филмов фестивал “Идоли”?

- Не можем да изразим своята благодарност за тази награда и сме изключително щастливи, че станахме част от отбелязването на 100-годишнината на българското кино.

            Международният филмов фестивал “Идоли” е форум в България, посветен на богатото културно наследство на страната. Ценим много възможността, че успяхме да се включим в него. “Идоли” е международен център за Изкуство, Култура и Традиции и неслучайно се провежда в София – един от “градовете на киното” на ЮНЕСКО. Така че страхотна радост ни достави фактът, че “Танцьорката на такао” бе представен точно пред софийска публика.

- “Танцьорката на такао” оригиналното заглавие на филма ли е?

- Лентата всъщност имаше и работно заглавие – “Сълза, любов, усмивка”. Заснехме и късометражна версия на “Танцьорката на такао”, озаглавена “Вода”. Тя бе представена на 35-ия Международен филмов фестивал в Хонг Конг. 

- Кои други филми или режисьори са идеологическо вдъхновение за “Танцьорката на такао”?

- Вдъхновението на филма идва от самия живот.

- Това криминална или любовна история е? Или може би нещо друго?

- За да отговорим на този въпрос, трябва да споделим някои факти.

Такао е старото име на град Каосиунг в Тайван, където заснехме филма. В превод от китайски, “такао” означава “велик герой”. За нас това име е символ на надеждата – чувството, което се превърна в основната кръвоносна артерия на “Танцьорката на такао”. И, разбира се, “такао” е името на танца, който главните герои изпълняват в лентата.

Според древно китайско вярване хората се раждат на земята, за да пораснат и да се научат да танцуват. Ето това въплъщава духът на “Танцьорката на такао”. Героите във филма се забавляват и страдат – това са нашите “такао танцьори”. Те знаят как да обичат, въвлечени са във вихър от емоции и взаимоотношеинята им сами по себе си представляват потрет на човешката съдба и природа. Всеки един от тримата герои е ценен и заслужава уважение.

Така че в този контекст, “Танцьорката на такао” е може би любовна история със завладяващ криминален сюжет.

- Какво искате да мисли публиката, докато текат финалните надписи на “Танцьорката на такао”?

- Много ви благодарим за този въпрос. 

Сцената, които виждате в края на филма изобразява традиция в Тайван и Китай. Петият ден от първия месец на лунния календар – януари, посреща Пролетния китайски фестивал на фенерите. Това е традиционен китайски празник, който се празнува от 2000 години насам. В “Танцьорката на такао” искахме да отбележим този много важен за нас празник. За нас той е метафора на “пречистването на душата”.

- През тази година отбелязваме 100 години българско кино. Знаете ли нещо за него?

-  Разбира се! Българските филми са сред най-великите постижения на световното кино. Изключително поласкани сме, че имахме уникалния шанс да представим за първи път “Танцьорката на такао” пред българска публика именно в годината, в която празнувате 100-годишнината на българското кино.

- Възможно ли е да се заснеме предистория на “Танцьорката на такао”?

- Предистория на филма е скромният житейски опит на самите режисьори.