 Мариана Чолакова е управител на Фондация Наследство, експерт на Комитета на регионите на Европейски парламент в Брюксел и ръководител на фирма за връзки с обществеността “Сол Комюникейшънс”. |
Мариана Чолакова е управител на фирма за връзки с обществеността “Сол Комюникейшънс” и на Фондация “Наследство”. Член е на Областния съвет за борбата с корупция. Тя е експерт на Комитета на регионите на Европейския парламент в Брюксел. Членува в Германо-Българската Промишлена камара. Мариана Чолакова е носител на “Кръст за заслуги към Федерална Република Германия”. Удостоена е с научна степен “Doctor philosophiae”на Университета в Лайпциг.
- По професия сте доктор по философия. Каква е вашата философия за живота?
- По професия сте доктор по философия. Каква е вашата философия за живота?
- Положителна настройка, добра преценка на рисковете, без предубеждения към хората и работата, която трябва да се свърши.
- Вие сте управител и на “Сол Комюникейшънс” ЕООД. Бихте ли ни разказали повече за дейността на фирмата, която ръководите?
- Вие сте управител на фондация “Наследство”. Разкажете ни повече за нея – откога съществува, какви цели си поставя тя със своята дейност?
- Фондацията е създадена през февруари 2006 г. В рамките на тази година сме регистрирани в Министерството на правосъдието от една страна, а от друга по Закона за меценатите имаме Удостоверение № 1 на Министерство на културата за неправителствена организация, подпомагаща културата и културните изяви.
Фондация “Наследство” издигна един паметник „Берлинската стена” в град София, като успяхме да донесем от Берлин, с дарение на кмета на германската столица, един истински сегмент от Берлинската стена. Следващото нещо, което успяхме да направим през този едногодишен период, е един концерт хепънинг под названието “Да счупим тишината, да разрушим стената”, като до мемориала „Берлинската стена” издигнахме една голяма сцена. Пред нея изградихме още една Берлинска стена, само че от сух лед. Нея хората можеха сами да я разрушават. Така тя се превърна в символ на стремежа ни да премахнем стените, които са вътре в нас.
За концерта направихме кастинг в 13 софийски училища, колкото са и звездите на Европейското знаме, и избрахме най-добрите изпълнители от желаещите за да участват. Те бяха представяни на сцената на “Да счупим тишината, да разрушим стената” от известни български имена в рок и поп музиката. Така се получи един много хубав концерт, който продължи три часа. Обединихме усилията на известните изпълнители, на неизвестните още певци и на много хора, които дойдоха да видят как новото поколение влиза в Европейския съюз.
В момента кандидатстваме в рамките на европейската програма “Култура 2007” – като партньор, съвместно с един немски университет. Проектът засяга създаването на специален речник в областта на изкуството, като през август очакваме да разберем по какъв начин ще се включим в него. Наред с това, през март очакваме решение на Института за културата към Европейския съюз “Europe Nostra”, в който кандидатстваме за награда с нашия паметник „Берлинската стена”.
- Вие сте управител и на “Сол Комюникейшънс” ЕООД. Бихте ли ни разказали повече за дейността на фирмата, която ръководите? - “Сол Комюникейшънс” е на година и половина, така че тя също е една сравнително млада фирма. Най-важното за нея е, че тя се занимава с PR и комуникация в нестандартни форми. Всичко правим специално за конкретните ни клиенти, което е нормално, тъй като винаги трябва да има индивидуален подход. За всеки един проект се подготвяме по изключително внимателен и професионален начин.
Един от интересните ни проекти, на който даваме особена гласност, е Европейският фестивал Honky Tonk. С него искахме да предложим една възможност на българските граждани да се забавляват по европейски, защото те заслужават това. Фестивалът се превърна в една добра платформа за заведенията, изпълнителите, за местните власти, които показаха, че има живот в техния град, за спонсорите, както и за нашите медийни партньори. След представянето на фестивала в Пловдив, предстоят издания на 19 април в Благоевград и на 17 май за втори път в Пловдив и през октомври в Русе.
- Разкажете за програмата на фестивала, какви участници ще намерят място в Honky Tonk?
- Ще се въздържа да разказвам нещо по-конкретно, защото има още административна работа, която трябва да се свърши преди да обявим официално програмата. Първото издание на Honky Tonk в Пловдив протече с голям успех. Това е много важно за нас. Но човек трябва бързо да се мобилизира и да продължава да работи. Успехът трябва да се мултиплицира и на други места. За мен най-важната оценка ще дойде след фестивала, когато се направи една равносметка и се събере обратно информация от всички – и от хората, и от заведенията, изпълнителите, спонсорите и медийните партньори. Важно е дали всички са изпълнили своите цели с участието си на този фестивал.
Българската музикална сцена е много интересна. Факт е обаче, че тя не дава достатъчно продукт, което виждаме и при кандидатурите ни за участие в “Евровизия”. Като актуален продукт от написана музика, текстове и изпълнители в контекста на Евровизия не предлагаме кой знае какъв избор. Продуктивността на българските композитори трябва да се засили при всички случаи. Не може да се напише едно парче, от което да се очаква да стане хит. Трябва да се напишат десет парчета и едно от тях ще стане хит. Аз мисля, че трябва малко повече работохолизъм и добра мотивация, защото българите заслужават да се забавляват по европейски.
Необходимо е да има повече платформи, на които да могат да се изявяват и композитори, и изпълнители, тогава те ще станат по-продуктивни. Затова се радвам, че ние предлагаме една такава подготовка. По-този начин младите групи, няма да казват, че не получават възможност за изява. Ето, дава им се сега възможност за това, трябва обаче добре да поработят повече и да се представят отлично. Музиката на живо е нещо много по-сложно, от която и да е друга изява.
- Член сте на Областен обществен съвет за противодействие на корупцията в област с административен център гр. Пловдив. Как трябва да се води борба с корупцията, изобщо възможно ли е да се преборим с нея?
- В основата си проблемът с корупцията е свързан с културата на зрялост на едно общество. Колкото по-силно сплетени са бизнес и политическите интереси, толкова по-плодородна почва има за корупцията. Понякога дори става въпрос за някаква тежка ограниченост в мисленето и хората правят феноменални глупости, с пълното убеждение, че така е нормално. Това говори за изключително ниска култура – на това как примерно трябва да се проведе един конкурс или търг, какви критерии трябва да се спазват, каква прозрачност трябва да има. Изключително детинско поведение е човек да смята, че сега ще свърши тази или онази далавера, а след това ще му мисли какво да прави. Значи точно това “после ще му мислим” все по-често ще приключва в прокуратурата.
- Получавате ли доста сигнали за корупция?
В продължение на 7 години съм работила за Червения кръст като доброволец, занимавала съм се абсолютно безрезервно с тази кауза, която намирам за много важна. Винаги смятам, че какъвто и бизнес човек да прави, трябва да има една дейност извън него, която да върши изцяло за обществото. Без изобщо да мисли за каквато и да е материална отплата. Той трябва да предостави знанията си, контактите си, парите си, ако трябва, за тази дейност. Смятам, че усилия трябва да се полагат във всяка една работа, без да се мисли за това дали някакъв жест или награда ще бъдат получени. Човек трябва да го прави, защото има такава нагласа и положително отношение към проекта, с който се занимава.
- Получавате ли доста сигнали за корупция? - Получаваме сигнали за корупция, но аз смятам, че дейността на Съвета за борба срещу корупцията все още не е достатъчно добре разгласена сред общественоста. Даже ние в момента сме подготвили един план с pr-стъпки, чрез които да популяризираме нашата дейност. Ще има вложки във вестниците, които ще съдържат телефони и е-майли за сигнали на всички членове на Съвета за корупция. Така хората директно ще могат да се обръщат към нас.
Имахме една сериозна дискусия относно това до каква степен трябва да обръщаме внимание на анонимни сигнали и на тези, които са подписани. Взели сме генерално решение и на анонимните да бъде обръщано внимание. Сами разбирате, че това може да доведе до другия екстрем да бъдат оклеветени доста хора. В никакъв случай едно общество не трябва да става общество на доносници, които правят неща извън всякаква човешка етика.
Въпрос е отново на зрялост на обществото наистина сериозни сигнали да бъдат отправяни към Съвета за корупция, подплатени с нужната документация. Много често хората твърдят нещо, което обаче не могат да докажат. Натоварваме групи с експерти да се занимават, да изследват случаи, да проучват. Понякога трябва да се свърши едно доста голямо количество работа, докато стигнем до пълната документация и вече вземем окончателното решение.
Ние не сме прокуратура, не сме и съд. Съветът има за цел да заостри вниманието на хората към това, че те да имат към кого да се обърнат когато почувстват, че някъде има дори само съмнения за корупция. Тези сигнали ние препращаме към органите, които са упълномощени да се занимават вече с завеждане на дело, с прокурорски разследвания или с проучвания от страна на полицията и т.н.
- Според вас по какъв начин ще повлияе членството ни в Евросъюза на медиите?
- При всички случаи очаквам появата на една отвореност. По-прозрачни ще станат определени теми, по-лесно засегаеми. Без да има притеснения, че около тях има някакви бизнес или политически интереси. Това ще се случи чрез един съвсем нормален диалог с останалите европейски държави. Все по-често ще съществува възможността да има някакъв обмен, да се вижда как другите правят нещата.
- Вие сте удостоена с много награди, коя от тях най-много цените?
- Много сложен въпрос. Всяка една от тези награди е получена, без въобще да бъде очаквана и ме е изненадвала много приятно. Удостоена съм с "Кръст за заслуги към Федерална Република Германия /с лента/". Проучването, за да се издаде указ за награждаване с този кръст продължава около една година. Този, за който става дума, въобще не подозира, че всъщност е стартирано едно много проължително проучване за работата му. Всъщност е безкрайна изненада, че някой все пак някъде е дал някаква оценка на усилията, които човек полага.
В продължение на 7 години съм работила за Червения кръст като доброволец, занимавала съм се абсолютно безрезервно с тази кауза, която намирам за много важна. Винаги смятам, че какъвто и бизнес човек да прави, трябва да има една дейност извън него, която да върши изцяло за обществото. Без изобщо да мисли за каквато и да е материална отплата. Той трябва да предостави знанията си, контактите си, парите си, ако трябва, за тази дейност. Смятам, че усилия трябва да се полагат във всяка една работа, без да се мисли за това дали някакъв жест или награда ще бъдат получени. Човек трябва да го прави, защото има такава нагласа и положително отношение към проекта, с който се занимава. - Кое е любимото Ви кътче в страната?
- Аз съм пътувала доста в чужбина, но според мен България е най-красивата страна, по хубава от нея няма. Във всяко нейно кътче съм имала чудесни преживявания, така че навсякъде се връщам с удоволствие.
България се развива страшно бързо и независимо от тежкия скептицизъм и негативните общи настроения смятам, че хората с течение на времето ще видят, че има много места, които могат да възвърнат душевното им равновесие. Може би трябва понякога, независимо от това как живеем, да се отдаваме на духовния мир, да посещаваме прекрасните български манастири и кътчета, в които може малко по-дълбоко да размислим над християнските ни ценности.
- Какво ви зарежда с положителна енергия?
- Това са добрите приятели, хубавата книга и моето семейството. Обръщам специално внимание на съпруга ми и дъщеря ми. Имам няколко приятелки, които считам за много важни хора в моя живот. Всички те ми помагат да се зареждам с положителна енергия за новия ден.
прочитания: 8699
